Какво вдъхнови две момчета, все още ненавършили пълнолетие, да се включат към доброволен екип, който да помага при горски пожари, наводнения и всякакви критични ситуации? И как тренират, учат и напредват в призванието си?
Иво Кожухаров и Калоян Атанасов са съответно на 16 и 17 години, а вече са част от “Доброволно формирование Пловдив 112”. Това е организация в града под тепетата, създадена по Закона за защита при бедствия, която има за цел да поддържа състав от обучени доброволци за работа при извънредни ситуации. И постепенно създава общност от хора с необходимия опит и умения да помагат на пожарните екипи, да оказват първа помощ и да бъдат ефективни участници в спасителни акции. Ето историята на Иво и Калоян, която днес ще разкажем в рубриката ни “Добро за споделяне”.
“Огънят е живо същество”
“Реших да се включа към доброволното формирование спонтанно. Имаха един курс за работа с радиостанции и въобще за телекомуникации при извънредни ситуации. Стана ми много интересно. И започнах да посещавам различни техни обучения”, разказва Калоян. Той, както и останалите доброволци, преминават през серия от различни обучения, водени от лектори от отделните служби и звена в пожарната. Миналото лято например доброволците са преминали първоначален водолазен курс съвместно с водолазен клуб “Кракен” за бъдещо достигане на ниво „водолаз спасител“. Преминали са също през обучения за работа с мото-техника - как се ползват мотопомпи, как се разпъват шлангови линии при гасене на пожар и много други. Един от най-важните курсове, който имат е и този за оказването на първа долекарска помощ, проведен съвместно с пловдивската структура на БЧК. Той превръща всеки от доброволците в човек, който бихте искали да е наблизо, в случай, че изпаднете в тежка ситуация.
Калоян Атанасов преминава през серия от различни обучения
Иво се записва като доброволец след една демонстрация, която го развълнува силно. “Демонстрацията беше на Гребната база в Пловдив. И представляваше изваждане на автомобил от водата. Бяха добре включени всички обстоятелства при подобен случай - имаше димки, “ранени”, всичко ставаше в реално време. Беше много интересно”, споделя Иво. Той допълва, че да бъде пожарникар е детската му мечта и ще направи всичко по силите си, за да я сбъдне. Момчето помни добре едно от първите му обучения: с прахов пожарогасител да изгаси първия си огън. Откритият огън в контролирана среда се пали в тава, с горивна смес от дизел и бензин. “Облякох предпазния костюм и може би заходих малко по-близо до огъня, отколкото трябва. И в един момент усетих цялата му мощ, усетих истинската топлина на пожара. Усетих, че огънят е живо същество - диша, храни се, движи се. Но можеш да се справиш с него, ако научиш какво е поведението на това живо същество”, допълва Иво.
Ивайло Кожухаров е намерил много приятели в доброволческия екип
Какво помага: Факти и знания, а не емоции
Едно от най-интересните обучения на младите доброволци е в с. Бошуля до Пазарджик, в обучителния център на МВР. Там те се учат на правилната реакция и метод на действие при наводнения. Добиват опит в това как да надуват водни диги, да ги нареждат, да използват чували с пясък, да източват с помпа натрупаната вода. Също и да пазят баланс върху люлееща се греда, да изкарват пострадали от сградата навън.
Калоян споделя, че обучението му на доброволец му е помогнало много в личен план. Казва, че му е дало по-добра преценка за много ситуации. И че успява да ги види през факти и знания, а не чрез емоции. “За да помагаш в сложни ситуации, най-важното е да успееш да се ориентираш трезво в тях. Да не изпаднеш в паника, да не стане така, че вместо да спасяваш другите, да се налага да спасяват теб. Да знаеш, че има един списък от малки неща, които трябва да правиш, и да се придържаш към него”, обобщава Калоян. Когато ходи в планината с приятели, той е винаги подготвен и си носи аптечка с най-важните неща. “Колкото и да са дребни, в гората една лепенка или алергозан могат да бъдат много важни”, казва той.
По време на обученията човек разбира, че огънят е като живо същество
Да намериш приятел
Иво има много голямо желание да се включва в потушаването на горските пожари, защото тъкмо те често се нуждаят от доброволческа помощ. “В тези случаи има някои базови неща, които трябва да се знаят. Например - да определим посоката на огъня и той да е винаги зад нас, а не пред нас, понеже има голяма вероятност да ни заобиколи и да ни постави в капан. Трябва да следим колко бързо се движи, накъде отива и непрекъснато да сме на безопасно разстояние от него. Ако пък например човек живее в къща, която на 2-3 километра от горския пожар, трябва да се евакуира”, споделя Иво. Той казва още, че в доброволното формирование Пловдив 112 вече има няколко души, на които винаги би разчитал и че чувства как те биха направили всичко, за да запазят неговото здраве и живот.
Калоян и Иво ще могат да се включват и в по-сериозни операции “на терен”, но за целта първо трябва да навършат 18 години. Иво иска да стане пожарникар, понеже още от дете е обичал да наблюдава пожарните коли, да слуша техните сирени и винаги си е представял как това ще е и неговата професия. Калоян би искал да се развива професионално в друга посока, но цени много уменията, които е придобил като доброволец и би ги прилагал във всеки възможен момент.
