Общуването с вярата и добротата помага на всеки изпаднал в беда, убедени са 30-годишните близнаци Любен и Благой. Те са пример как и в България добротата намира почва въпреки всичко.
Те са обиколили 10 социални заведения, учили са в различни училища в страната до основно образование. Години наред се лутали, търсили работа и без дом се опитвали да оцеляват, разказва БТА.
Навършили пълнолетие се върнали в Монтана, родният им град. Заживели в къща в центъра, заедно с младежи със
същата съдба. Работили "на парче". По-късно се преместили в село Георги Дамяново и намерили работа в местната механа.
Срещнали Дани - шофьорът на Величкия епископ Сионий, също момче от такъв дом. Разказал на епископа за двете момчета и той веднага се погрижил за тях.
"В Георги Дамяново открихме новото си семейство - кметът ни даде покрив, а дядо Сионий не ни оставя гладни", споделят близнаците.
Предоставената от кмета Дилян Димитров общинска вила, момчетата превърнали в свой дом. На това съветниците не се възпротивили. Младежите намерили и препитание. Любен работи в местното кафене, а Благой е нает по програма и е охрана на жилище от семеен тип в съседното село. Помагат също в манастира, работят и в местната винарна. Имат си хоби, обичат музиката.
"Когато пея, хората около мен са щастливи и това е най-приятното ми занимание", споделя Благой. Мечтае да стане певец. Любен пък иска да купи камера и да направи филм за живота си, за сиропиталищата, за изоставените деца, за това как оцеляват. Иска да посети всички домове, в които двамата са израснали, да ги снима и покаже хората, които са се грижили за тях, да открие старите си приятели.
Сега Благой учи задочно в селскостопанска гимназия. Любен иска да овладее някаква професия - харесва му да работи в ресторант и към това вероятно ще се насочи. Двамата мечтаят за големия град.
"Не са готови и дядо Сионий им го е казал. Трябва обаче здраво да стъпят на краката си, засега остават при нас, защото тук е сигурно", категоричен e Дани, когото имат за свой брат.
И въпреки че сиропиталищата са останали в миналото, двамата не могат да забравят трудното си детство. Възхищават се от дядо Сионий и се учат от него. "Този човек е пълен с доброта. Не пести сили, помага, няма да остави човек да страда", разказва за него Дани.
Срещата с добрите хора ни направи по-добри, споделят Благой и Любен. Младежите не мразят, не се оплакват, просто искат животът им да е светъл, да постигнат мечтите си.
