Нека започнем с няколко впечатляващи цитати.
1. Нашата психическа структура повтаря структурата на Вселената и всичко случващо се в Космоса се повтаря в безкрайно малкото и единствено пространство на човешката душа.
2. Всички най-висши добродетели, както и най-огромните злодеяния са индивидуални.
3. Човек е способен да преодолее абсолютно невъзможни трудности, ако е убеден, че това има смисъл. И претърпява провал, ако при всички нещастия е принуден да признае, че играе роля в приказка, разказана от идиоти.
4. Дори и в най-щастлив живот не може да няма част мрак - думата щастие би загубила смисъла си, ако не се уравновесяваше от скръбта.
5. Казват, че нито едно дърво не може да стигне до Рая, ако корените му не стигнат до Ада. Двупосочното движение е заложено в същността на махалото.
6. Най-тежкото бреме на плещите на децата е неизживяният живот на техните родители.
7. Проблемите се решават, когато човек започне да разбира, че междуличностните конфликти често възникват заради различното възприемане на света, а не заради егоцентризъм или зла умисъл.
8. Всеки вид зависимост е лош – независимо дали от алкохола, наркотиците или идеализма.
9. Сънят е скрита малка вратичка, водеща в най-потайните и съкровени ъгълчета на душата, която се отваря в космическата нощ.
10. Ако не осъзнаваме какво се случва вътре в нас, то отвън ни се струва, че това е съдба.
11. Индианците ми разказаха, че всички американци са луди и разбира се, ги попитах защо? „Защото те говорят сякаш мислят с главите си. Нормалният и здрав човек не мисли с главата си. Ние мислим със сърцето."
12. Много кризи в живота ни имат дълга подсъзнателна история. Ние преминаваме през нея крачка по крачка, без да осъзнаваме опасността, която се натрупва. Но това, което ние съзнателно се опитваме да не забележим, често се улавя от подсъзнанието ни и тази информация се предава под формата на сънища.
13. Предизвикващият безпокойство предмет е първата крачка към изкуството.
14. Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самоопознаване.
15. Да бъдеш луд е социално понятие; за да се разпознаем менталните разстройства, ние използваме социални мерки.
16. Вярвате ли в Бог? Аз не вярвам, аз знам.
17. Обратното на любовта не е омразата, а властта.
18. Само парадоксите могат донякъде да обхванат пълнотата на живота.
19. Срещата на два характера е като взаимодействието между две химически вещества: ако има реакция и двете се трансформират.
20. Вашият взор ще се проясни едва тогава, когато успеете да погледнете в собствената си душа.
Ученикът на Фройд, който - по правилата на обучението - надмина учителя си, през целия си живот е терзан от сянката на Зигмунд, която се опитва да преодолее. Когато Фройд заключва целият човек в сексуалността, Юнг се опитва да го извади и избави от нея - нищо, че животът непрекъснато го опровергава. Юнг обаче надгражда казаното от учителя си с религии, митове, колективно несъзнато, придава пъстрота там, където работят оловните постановки на Фройд. А малко хора подозират, че думите интроверт и екстроверт са базисни положения на характера, вкарани в употреба от самия Юнг.
Карл Густав Юнг е роден на 26 юли 1875г. в малко швейцарско селце Кесвил. Баща му Пол Юнг е енорийски свещеник. Едва шест годишен е записан от баща си да изучава латински - на това се дължи дълготрайният му интерес към древни езици и култури (умеел да чете голям брой древни езици включително санскрит).
В младостта си учи в пансион в Безел, Швейцария. Първият му професионален избор е бил археологията, записва медицина в Базелския университет. Работи с известния невролог Крафт-Ебинг (популярен с изследванията си върху парафилиите – биомедицински термин, използван в психиатрията, сексологията и психологията, за да означи сексуалната възбуда, фантазии и поведение, постигани чрез и включващи основно неадекватни обекти, ситуации или индивиди). И под негово влияние решава решава да се посвети на психиатрията - едно все още неразгърнато и младо поле на науката. Юнг бързо показва изключително мощен ум и започва работа в Психиатричната болница Бьоржелтцли, под ръководството на Ойген Блойлер. Бойлер е психиатър, известен с приносите при изучаването на душевните болести, създател е на термина „шизофрения”.
През 1907г. се запознават във Виена с Фройд. Фройд го като коронованият наследник на психоанализата. Това обаче хем радва, хем натоварва Юнг с желанието да избяга от сянката на учителя си.
Аферата със Сабина Шпилдрейн
Сабина Шпилрейн е приета в клиника на 19-годишна възраст със симптоми на истерия. В последствие тя става пациентка на Юнг, който я описва като "прелестна" и "чувствена".
Двамата не просто стават любовници, но Шпилрейн по-късно се превръща в една от най-влиятелните автори в полето на науката и оказва важно влияние върху развитието на психоанализата. Юнг и Фройд си пишат по нейния случай, като тя последователно става пациент на единия, а после на другия.
На нея се приписва въвеждането на психоанализата в Русия и понятието инстинкт към смъртта, което Фройд по-късно адаптира и за което претендира като за свое, наричайки го "Танатос", който действа в противовес с Ероса.
За съжаление, наследството на Сабина Шпилрейн е изгубено за историята в продължение на десетилетия след убийството й от нацистите през 1942 г. Едва през 70-те години, когато книгите й и писмата, които обменя с Юнг, са преведени и публикувани, влиянието й става известно. През 2011 г. излиза "Опасен метод" - филм за нейния живот и аферата й с Юнг, което довежда до много по-широко признание за приноса й. От него е и известната фраза, че "Само раненият лекар може да лекува", която принадлежи на Юнг.
Анима, анимус и "вечното младо момиче"
Една от най-известните идеи на Юнг, според които в човешката душа, независимо за кой пол става дума, има две начала - Анима и Анимус, мъжко и женско начало. Юнг през целият си живот се старае да общува със своята "анима", женското в него, което да отключи неподозирани преживявания и мисли. Юнг също въвежда Puella Aeterna - латинско словосъчетание, използвано, за да опише вечно младата нежна част от душата. Тя е компонент от женския архетип, „един от най-старите структурни елементи на човешкото психе“. Puella Aeterna може да се опише като завладяваща жена със свободна и детска жизненост. Нейното присъствие осветява една стая, докато изпълва с желание за присмех и похвала околните. Тя не желае да бъде ограничавана от правила и закони или да бъде възпрепятствана по какъвто и да е начин, особено от реалността. Характеризира се със свежест, непоколебима енергия и жар за необичайно въплъщение на вечната младост и творчеството. Наивните фантазии на младостта, красотата и властта я издигат над ежедневието, което тя смята за мрачно и обикновено. Това обаче води и до негативни последствия - нарцисизмът и трудността да се възприеме сериозно, защото се идентифицира като момиче, а не като жена. Тази психическа структура избягва своите тъмни аспекти, които заплашват крехкото и чувство за идентичност. Вечно младото момиче се нуждае от любов и внимание, въпреки че заблуждава и себе си, и другите, изграждайки фалшив образ. Тя се чувства непоносима и изпитва срам, уязвимост и страх — всичко се основава на убеждението, че не е достатъчно добра. Характерното за Puella Aeterna е, че тя временно се крие в сенките на изолация, самоотблъскване и отричане на самоизразяването.
Екстроверти и интроверти
Разделянето между двата типа е пълно с нюанси. Според Юнг те могат да се разделят на следните характери: Рефлексивният екстроверт, Рефлексивният интроверт, Сантименталният екстроверт, Сантименталният интроверт, Възприемчивият екстроверт, Възприемчивият интроверт, Интуитивният екстроверт и Интуитивния интроверт.
Рефлексивните типове вземат решенията за живота си, следвайки единствено логиката и разума. За да направят каквато ѝ да е крачка, имат нужда от факти и доказателства. Страхуват се от неизвестното, не разбират емоциите си и могат да бъдат тиранични и манипулативни към другите. Стремят се към материална сигурност и предвидимо ежедневие. Интровертите пък са хора със силно любопитство, които се привличат от това, което може да развие интелекта им. Среща обаче сериозни спънки, ако му се наложи да общува или работи с други хора. Може да е изключително силен инат и да не приема друга гледна точка, освен своята собствена.
Загадката на жените
Знае се, че Юнг предпочитал компанията на жени пред тази на мъже. Майката на Юнг е била дебела, грозна, авторитарна и лоша жена и това било главната причина Юнг да не може да приеме идеята на Фройд за Едиповия комплекс: твърди, че никога не го е изпитвал, а според Фройд той е базисен за всеки човек. Според Юнг Фройд твърде много отнасял теорията към собствената си майка, която била красива и обаятелна. За Юнг истинските загадки на човешката психика дремят много повече в жената, отколкото в мъжа, затова и обичал да работи повече с пациентките си.
Имал е 5 деца от съпругата си, която така и не успява да обикне.
Персоната
Ако сте гледали филма на Бергман "Персона" значи имате представа каква е идеята на Юнг. Персоната е онова, което представяте вместо себе си. Маската пред обществото. Обратното на Персоната е Аза, а истинският път към Аза са сънищата - когато, извън социално-обусловените норми, сънуваш сам себе си в истинската си природа. Но Азът има още по-дълбоки измерения и те са свързани със следващата идея - Сянката.
Сянката
Най-тъмната част на човека. Онази, която не желаете светът да вижда, понеже е грозна и непривлекателна. Нейното появяване обикновено ви, а цялата цивилизация е продукт на потискането на Сянката, на тъмните ви инстикти. Юнг обаче е обичал да общува със сянката си и е прекарвал десетки часове, в които изучава деструктивността си.
Божественото дете
Онази част от личността ви, която според Юнг символизира невинността, чувството на уязвимост и безпомощност. В света на сънищата, тази фигура е представена от бебе или малко дете.
Сънищата
Най-важни са тъй наречените "митични сънища", "велики сънища" или "базови сънища". Появяват се във важни периоди или по време на големи промени в живота. Те често оставят с чувство на страхопочитание, или че сте научили нещо важно за себе си. Такива сънища са изключително ярки и запомнящи се и остават в съзнанието ви дълго след като сте ги сънували.
Срещата с Ото Грос
Ото Грос е една от най-скандалните фигури в психоанализата - луд бохем-учен, който имал идеи за възкресяване на полигамията с цел укрепване на психическото здраве на съвременните генерации. Грос е пациент на Юнг и оставя голяма следа в по-късните му трудове. Двамата се срещат тъкмо когато Юнг вече е сраснал с буржоазията - бившият беден студент по медицина вече имал свое семейство, богата жена (бащата на съпругата му Ема бил виден фабрикант), собствен дом, деца, добра работа, придобил заможност и на пръв поглед улегналост. Под влиянието на Грос Юнг започва да върти няколко любовници, но в последствие разбира, че това е деструктивно за него и се отдалечава от теориите на пациента си. Самият Грос умира на улицата от лудост, бедност и алкохолизъм.
Интересни факти
* През 1922 г. Юнг купува имение в Боллинген на брега на езерото Цюрих, където през 1956 г. е построил истински замък.
* През 1933 г. става активен участник и един от вдъхноветелите на влиятелната международна интелектуална общност "Eranos".
* Юнг става професор по психология в Швейцарската политехническа школа в Цюрих през 1935 г., както и основател и президент на Швейцарското общество по практическа психология и преподава в Цюрих и Базел.
* От 1933 до 1939 г. публикува "вестник на психотерапията и свързаните с него области", които подкрепят националната и вътрешната политика на нацистите да пречистват състезанието. След войната Юнг обясни политиката на списанието за изискванията на времето, но това все пак оставя черно петно в биографията му.
Карл Густав Юнг почива в къщата си на 6 юни 1961 г. в Киснахт.
