Свилен Ноев е лицето и креативната сила на една от най-ярките и разпознаваеми български групи през последните... ухаа! – вече точно 30 години! „Остава“ успява да остане под прожекторите и заради огромната подкрепа на публиката си – и ако сте пропуснали да ги видите на живо през последните три месеца, имате още два големи шанса: на 20 септември в Пловдив и на 7 октомври в София. Въпросното „30“ е и поводът да поговорим със Свилен за неточно чутите текстове, тавана за творене, Друнчо и татко му, пържените яйца, габровските шеги и комплиментите:
Коя е песента на „Остава“, която едва след години си започнал да оценяваш?
Преди време мислех, че хората не харесват песента „Моно“. И дълго време не я свирехме, после се оказа обратното. Същото беше и с „Мъничко човече“. Сега е така с „Мама“ - има хора, които я нахейтиха заради различния текст, но постоянно виждам непознати хора, които ми казват, че много им харесва.
Последно на концерт на коя българска група беше като фен?
Ходя на млади групи доста често. Innerglow гледах скоро, след това Dead Man’s Hat, на Михаела Филева, а Jin Monic и Jeremy? съм ги гледал десетки пъти.
Наскоро в интервю тук – на въпрос коя българска песен би искал той да е правил – Гурко от „Анимационерите“ отговори с две ваши - „Merci Beaucoup“ и „Baby”. Сега искам да те попитам същото – и би могъл да му върнеш „жеста“. Или пък да отговориш както си искаш.
Прочетох го, беше много мило от негова страна. Скоро го видях и му казах, че за мен той е като брат и дълго време в по-младите ни години бяхме постоянно заедно и двете групи много си влияехме. Бих се изкефил да съм написал „Електро“ или „Плюс“ на „Анимационерите“.
А каква е песента, която много би искал да напишеш, но не си имал времето или куража?
Имам идеи за дуети, които ще направя другата година, надявам се. Искам да вкарвам всякакви инструменти в музиката си, харесвам народна музика, всякакви джаз експерименти, пънк, поп.
