Още: 20 бързи въпроса към... Петар Шварц, китарист на ALI
Още: 20 бързи въпроса към... Мартин Михайлов
Светослав Иванов е журналист на bTV Новините и водещ на предаването „120 минути“, което се гордее със заслужено място в зрителския топ три на най-интересните и успешни публицистични предавания у нас. Автор е на едни от най-значимите български документални филми за Близкия Изток от страни като Ирак, Афганистан, Иран, Либия, Палестина, Израел, Ливан и много други.
Носител е на множество престижни награди, сред които „Робер Шуман” на Европейската комисия за разследването „Полумесец в Короната” за ислямистките движения в Лондон. Специализирал е в Организацията на Обединените нации в Ню Йорк и Женева през 2012 г., А в момента завършва специализирана програма по “Negotiation Mastery” (Майсторство в преговорите) в Harvard Business School. Автор е на хитовия сборник "Tам, където загинаха дърветата" (2015) с пътеписи от най-горещите точки на света. Втората книга на Светослав Иванов – „Чудовища и будители” (2017) - събира 75 коментара от мини рубриката му, в която в началото на всяко предаване коментира най-интересните теми от седмицата. Ето какво заяви журналистът пред Actualno.com.
- Г-н Иванов, какво мислите за медийната среда в момента: фалшиви новини, едносрични сайтове или сайтове-брадви, властови зависимости и пр.? И също как социалните мрежи преструктурираха медиите и политиката (особено във връзка със скандала с "Кембридж аналитика"?)
Още: Живко Джуранов: Всеки герой заслужава да го обичаш
Още: 20 бързи въпроса към... актрисата Адриана Димова
- Социалните мрежи са инструмент и платформа, а не източник. Голямата грешка на „Фейсбук” е, че създаде възможността всяка споделена статия да изглежда по абсолютно идентичен начин, независимо дали тя е разследване на някоя голямо и авторитетно издание или манипулация, написана в мазе. Рекламният модел на мрежата пък дава възможност за прецизно насочване на всяка информация към огромни групи от хора, които ще я възприемат лесно и ще я споделят масово. Това е само един от елементите на моделирането на съзнанието. Все по-често ще ни се случва да водим древния философски спор - какво е истината? В света на алтернативните факти, тоест удобните истини, всеки може да пише и да си говори каквото си поиска. Но не вярвам, че този модел ще се окаже устойчив. Забелязва се завръщане на хората към авторитетните медии, особено при наличие на значими събития и явления, които се нуждаят от контекст и професионално отразяване. Бумът на социалните мрежи не успя да погребе журналистиката, тя оцелява и то в доста по-класически форми. Телевизионното съдържание остава една от най-влиятелните ѝ форми и дори хората, които твърдят, че не гледат телевизия в класическия ѝ вид, консумират такова съдържание през сайтовете, които четат.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
- Имате ли впрочем някакво обяснение за възхода на дезинформацията? Тя сякаш запълни някаква необходима ниша, до която традиционните медии не могат да достигнат.
- В основата на дезинформацията е съмнението, закодирано в човешката природа. Първо, хората глобално загубиха доверие в управляващите елити и използваха социалните мрежи, за да го изразят. Същата стратегия започнаха да използват и политиците, но този път, за да подхранват властта си. Парадокс е, че демократизирането на информацията разклати демократичните устои на много места по света. Който има повече пари и е по-силен в мрежата, има по-голяма обществена власт. Така объркахме границите между реалната и виртуалната представа за живота и политиката. Обединяваме се, но само виртуално. Всеки започна да възприема себе си като съдник, без да си дава сметка, че това убива общата посока на обществата ни и ги превръща в разделени общности от единици. И ето ви още един парадокс – животът ни изглежда все по-несправедлив, но ние сме все по-мълчаливи и затворени във виртуалните си балони. Пасивни съдници. Вместо навън и на глас, изразяваме несъгласието си вътре и чрез текст. А по улиците е тихо, спокойно…
- Едно от нещата, които ви отличават от останалите ви колеги, са коментарите, които правите в предаванията си и които често натрупват особена популярност. Как всъщност решихте да възкресите този полузабравен жанр – телевизионния коментар? И как впрочем се противопоставихте на догмата, че един журналист не толкова трябва да представя собствено мнение, колкото правилно да отразява всички гледни точки и да спре дотам?
Още: Актьорът Богдан Казанджиев: Не мога да изгледам нито един филм като нормален зрител
Още: Владо Карамазов: Припознавам фотографията като съдба
- Има преса на фактите и преса на мненията. Телевизионният коментар и позицията са класически форми. Например колегите от БНР и „Дарик”, където работят уникално добри журналисти, никога не са ги изоставяли. Всяко нещо си има контекст и не е просто пъзел – „каза, заяви” и точка. Социалните мрежи и високите технологии в ръцете ни, дават възможност на всеки да отрази дадено събитие на живо. И именно тук идва мястото на истинската журналистика. Хората сякаш вече започват да търсят, различават и ценят професионализма и журналистическия принос към отразяването на събитията. Коментарът е един различен принос, следващата стъпка. Само това може да ни спаси от вихъра на крясъците. В този смисъл се радвам, че хората се замислят и дискутират позициите ми, дори и не всички да са съгласни с тях, може би защото винаги се базират на факти. Tе имат много по-дълъг живот след трите минути, в които аз ги представям на хората в неделя следобед в ефира на „120 минути“. Цяла седмица след това следя отзивите в btvnovinite.bg и социалните мрежи.
- Споделяли сте, че мечтата ви е да интервюирате Стивън Хокинг и дори бяхте близо до разговор с него, малко преди той да си отиде. Кое е онова, което искахте да го питате?
С него бих си поговорил за Господ и неговото убеждение, че той наистина съществува. Исках да го попитам – как е стигнал до това прозрение, следвайки науката.
- Елън Мъск имаше една фраза, че най-големите умове на планетата се занимават с това как да накарат хората да цъкат на повече реклами в интернет, вместо да мислят как да излетим в Космоса. Защо наистина според вас сме все още разединени и пронизани от конфликти, напреднали в технологията, но назадничави в някаква по-голяма солидарност, от онзи тип, за който мечтае Мъск?
Защото е по-модерно и печелившо да се таргетират хора, които да си купят обувки, отколкото хора, които да летят в Космоса. Това е модерният бизнес-модел на света днес. Масово да се държим като амбулантни търговци, мислещи предимно за пари.
- Какво мислите за последните напрежения в Сирия и въпроса дали е използвано химическо оръжие там? Какво трябва да стане, за да свърши войната?
- Войната в Сирия е източник на пари за толкова много правителства. В Сирия всекидневно се случват много по-страшни неща от ограничените военни удари на САЩ, Великобритания и Франция. С тази разлика, че след последната ограничена интервенция, цената на петрола скочи до 5-годишен връх. Повтаря се сценарият с иракската война от 2003-а, която вдигаше до небето цените на петрола и предимно Европа плащаше цената. Европа плаща цената и в този случай и то на два фронта – бежански и икономически. А всъщност, кой е използвал химическо оръжие в Сирия, все още изобщо не е ясно. Отново опираме до тъжната констатация, че фактите имат все по-малко значение. Американците мълчат, британците също. Към днешна дата наблюдаваме тотална война, в която всеки е срещу всеки с оръжие, купено отвсякъде. Това е проекция на Третата световна война, която се води на територията на една единствена държава – Сирия. И това няма да свърши скоро, дори престанаха да броят жертвите.
- Какво мислите за засилването на национализма в Европа? Идва ли краят на мултикултурния модел?
- Аз нямам такова впечатление. Това явление е доста надценено. Национализмът е модерен, но оказа се, има доста ограничен капацитет в Европа. Той не се засили, главно защото националистите из континента говорят патриотично, но се свързват и с чужди национални каузи на други държави. Това не е печеливша стратегия, защото има разединяващ, а не обединяващ ефект.
- Какво се случи у нас след протестите през 2013-та? Нещо задуши енергията за промяна тук, какво бе то?
- Нищо не може да задуши енергията за промяна, ако има достатъчно хора, които да желаят тази промяна. Тази нужда трябва да бъде усетена от всички, а не само от една част от обществото. Но това в днешния свят е много, много трудно и не е само български феномен. Според мен, нашето общество е способно да прави компромиси и показва доста голяма търпимост към корупцията, докато не дойде момент, в който някой не му бръкне в джоба на чисто битово ниво. Все още високите сметки за ток са много по-опасни от всяко политическо безчестие и властта добре знае това. Това е тъжно, защото корупцията ни излиза много по-скъпо в дългосрочен план.
- Защо според вас не може да се формира политическа сила, която да осъществи пробив в безкрайното редуване на ГЕРБ и БСП?
- Защото тези, които ни управляват, са проекция на нашия общ, колективен обществен манталитет. Това може и да не ви харесва, но е абсолютен факт. Ако беше обратното, поне избирателната активност в изборния ден щеше да е по-висока. Тези, които се представяха като алтернатива на големите две партии, се държаха като хора, на които властта се услажда. Това автоматично смали шансовете им да бъдат припознати като реална алтернатива. Има и трета група от политици, които ограничават посланията си само до нуждата от една-две реформи, което пък ги прави неразбираеми за голяма част от българското общество.
- Как се отнасяте към бързия „процес“, който ви спретнаха медии, принадлежащи на човека, чието име не трябва да се споменава, след критичния ви коментар към властта?
- Няма човек, чието име не трябва да се споменава. Не и в bTV. Не и от мен.
- Кои са въпросите на дъщеря ви, на които не можете да намерите отговор?
- Защо си ти?
Интервю: Райко Байчев
