Когато се обадих на Стефан Вълдобрев, за да го помоля за интервю за новия албум, който подготвят с „Обичайните заподозрени“ и големия концерт на 5 декември, той ми предложи много по-добра идея. Покани ме на репетиция!
Още: 20 бързи въпроса към... Петар Шварц, китарист на ALI
Още: 20 бързи въпроса към... Мартин Михайлов
Около два часа имах удоволствието и привилегията да слушам и гледам подготовката на живо на три от новите песни на една от най-любимите в последните десетина години групи. Песни, които ще изпълнят на концерта си на 5 декември в Зала 1 на НДК. По време на репетицията Стефан Вълдобрев, Иван Лечев, Мирослав Иванов и Стоян Янкулов – Стунджи, в отсъствието (по основателни причини) на Веселин Веселинов – Еко, колкото бяха съсредоточени и сериозни, не пропускаха и моментите да се шегуват и забавляват. А накрая четиримата отговориха и на въпросите ми. Но ето, първо ще ви издам всичко, което мога.
В първата песен Стефан Вълдобрев пееше:
Още: Мартичка Божилова: За мен е привилегия да правя това, което обичам
Още: Живко Джуранов: Всеки герой заслужава да го обичаш
Още: 20 бързи въпроса към... актрисата Адриана Димова
„Сърцето бие бум, бум, бум...“
А по време на прекъсванията и обсъждането се разменяха реплики като „Да се появи рифче отдолу“, „Да го запишем това, да не го забравим“, „Добре, имаме го!“. Коментарите, които обаче ми бяха най-любопитни, са на Иван Лечев: „Ще подскачат на това темпо!“ и на Стефан Вълдобрев: „... от това ще дойде и шаманската работа“. В едно от следващите повторения на песента се обсъди и това:
Още: 20 бързи въпроса към Жлъч
Още: 20 бързи въпроса към... художничката Мила Лозанова
Стефан Вълдобрев: „Три единици как ще се усетят?“
Мирослав Иванов: „Вътрешно ще се усетят.“
Още: Актьорът Богдан Казанджиев: Не мога да изгледам нито един филм като нормален зрител
Още: Владо Карамазов: Припознавам фотографията като съдба
Още: Актьорът Светозар Кнезовски: В София ми харесва изобилието от културни събития и тази "живост"
Стоян Янкулов – Стунджи: „Чисто като порив ще се усети, не като друго темпо...“
При репетирането на втората песен си отбелязах тази част от думите ѝ:
„Разделени устните ни са и ден, и нощ...“
После, в един момент Вълдобрев се зачуди: „Не помня каква беше поправката... Дали не съм го записал в тефтера...“ и затърси наоколо. „Не е ли това?“, попита Лечев, а отговорът беше: „Не, не е, това е тетрадката на песента. Всяка песен си има тетрадка. Купих тетрадките от една книжарница във Варна.“. Иван Лечев си измърмори: „Не, не, аз утре ще дойда с ноти категорично!“. Тефтерът беше намерен, репетицията бе подновена, но не за дълго:
Още: Стефан Вълдобрев: Следвам интуицията си. После я разбирам
Стунджи: „Какво търсите?“
Миро: „Каподастър.“
Стунджи: „Ее, само това нямам.“
Мирослав Иванов
Каподастърът също бе намерен и предаден на Иван Лечев, а аз станах радостен свидетел на изпълнението на още една бъдеща обичана песен, с поредния чуден текст, част от който:
„...тогава, тогава само два цвята правеха света съвършен...“
Неизбежно беше и коментирането по нейното изпипване. С реплики като:
Стефан Вълдобрев: „...а пък китарите изтъняха някак си...“
Мирослав Иванов: „Да, ама трябва да станат две четвърти...“
Стефан Вълдобрев (С.В.): „...нещо не ми звукна...“
А след края на репетицията четиримата музиканти бяха така добри и да поговорим:
На 5 декември в Зала 1 на НДК ще чуем ли нова коледна след „Лепило за брада“?
Мирослав Иванов (М.И.): Аз се надявам, че не!
С.В. се смее силно.
Иван Лечев (И.Л.): А аз се надявам, че ще има две, за да мога да ги изпея.
С.В.: Понеже Ванката има главна роля в „Лепило за брада“, а пък Миро никога не иска да я пеем тази песен, не знам защо. Но веднъж ми призна – миналата година – че е слушал на слушалки целия албум и вика – преоткрих тази песен... Понеже три години поред я свирихме лятото, защото тя излезе 2019-а по Коледа. И след това ние си мислихме да ѝ направим клип, това-онова, обаче заради Ковида я свирихме на живо само лятото, когато не трябва. И в един момент им втръсна. Това ще е първата истинска Коледа от 4 години насам, когато тази песен ще я изпеем навреме. И аз винаги съм казвал на концерти – мечтая светът да се подреди и тази песен да си я пеем, когато ѝ е времето.
Очаквахте ли големия успех на „По-полека“ или си мислихте, че има друга песен, която ще е хит?
М.И.: Мислехме си, че някоя друга ще е популярна, защото в първия сет дори я нямаше.
С.В.: Не, не. Имаше я. Свършихме албума. Представихме го в НДК и отиваме на един концерт в Стара Загора, частно парти. И я имаше в сет-листа, но аз се обърнах към барабаниста и му направих знак да я прескочим. Той беше много учуден – не беше Стунджи, а Роската Ватев тогава, Стоян беше някъде.
М,И.: Ние я скипнахме, защото мислехме, че няма да се хареса
С.В.: Непозната песен, викам, дай да не рискуваме. И всъщност на първия концерт след представянето на албума не я изпълнихме.
Стоян Янкулов – Стунджи (С. Я.): Дълго време никой не ѝ обръщаше внимание.
С.В.: Да, чак след една година. Чак след една година започнаха да ѝ обръщат внимание – 17-та година.
И.Л.: Така става с високите образци на изкуството! Оценяват ги впоследствие.
Вие сте се самобявили за Министерството на оптимизма...
С.В.: Аа, това е шега.
...Обаче песента ви „Тази песен не е за любов“, част от вашия албум „10 ½“ и от саундтрака на сериала „Денят на бащата“ не е оптимистична, даже е доста тъжна. Ще има ли и в новия албум някоя по-тъжна?
М.И.: Тази най-новата е тъжничка.
С.В: Коя?
М.И.: Пиратската...
С.В.: Така ли?
М.И.: Индианската, да.
С.В.: Каубойската. Мхм... Не, той (б.а. - визира мен) има предвид балада... Тя не е писана за този сериал. Да, повечето хора така я възприемат, но аз не бих казал, че е тъжна, защото тя завършва много оптимистично – „създадени един за друг“. Тя е песен за двама души, които са на път да се разделят, обаче не бива да го правят. Защото са създадени един за друг.
И.Л.: Ти всъщност като автор знаеш най-добре какво си имал предвид.
С.В.: Не се разделят накрая. Историята е с хепиенд.
Ясно. Какво никога няма да възпеете във ваша песен?
С.В.: Стунджи, помагай! Защото аз обикновено на концертите казвам, че имаме песен, посветена на всичко. Имаме на природата, на футбола, на извънземните, имаме фолклор. На какво никога няма да посветим песен?
М.И.: На такситата!
С.В.: Ти пък! Какво им е лошото на такситата? Толкова помагат хората, толкова са отзивчиви!... Аз не мисля, че има нещо, което не заслужава възпяване.
М.И.: За война имаме.
И.Л.: Даже и за война имаме.
С.Я.: Там е работата, че ние възпяваме дори и силикона, който е голяма простотия – но като иронизиране, в такава форма. И в този смисъл не знам какво може да не възпеем.
Значи и за пърхота например може да създадете песен?
С.В.: Да, в някакъв ироничен контекст.
С.Я.: Би могъл и той да бъде възпят.
С.В.: Да, не мисля, че има нещо, което не заслужава възпяване.
А има ли песен, която все отлагате да довършите и само я влачите през годините?
С.В.: Няма такава.
И.Л.: По-скоро не ни стига времето.
С.В.: Но няма някоя, която да сме започнали, но не сме довършили. Общо взето, всичко, което си кажем, го правим. Стигнем ли лимит, просто не започваме нещо ново.
Имате ли яснота колко песни ще има в албума?
С.В.: Още не можем да кажем. На концерта няма да изпълним целия албум.
И.Л.: Ние го правим в момента и не е ясно докъде ще успеем.
С.В.: Ако не успеем да излезе на самия концерт албумът, няма да го напъваме. Но предполагам, че 10-11-12 песни ще има.
А ще има ли песничка, подходяща за приспиване на дечица?
С.В.: Миро трябва да отговори, той е най-младият баща.
М.И.: Аз съм измислил вече една песен за моето синче, ама не знам дали ще влезе албума, най-вероятно – не.
И.Л.: Моят син е вече на 11, но още иска да го приспивам.
С.В.: Коя е бе, Миро, кажи?
М.И. (запява): Таатко ми пее пееесничка, таатко ми пее пееесничка, и римата е чудееесничка, кеефи ме кооолко ее лееесничка...
С.В.: Това не е наша песен.
М.И. (продължава): Олеелее, момчееенцее, олеелеее, детееенцее, със жабешкоо крачееенце и шееепичкаа корееемче....
И.Л.: И то заспива!
М.И: Не съм казал, че е наша. Моя е.
Писнало ли ви е да ви питат откъде идва името на групата и дали е от филма „Обичайните заподозрени“?
С.В.: Над хиляда пъти сме отговаряли на този въпрос. Бяхме направили голяма пауза от 2002-ра до 2012-а, аз се занимавах с театър и кино основно. През 2012-та ни поканиха на няколко концерта – в „Строежа“, в НДК, на София Филм фест. И аз почнах да се обаждам на групата, звъннах на Ванката и викам: така и така, свободен ли си на тия дати, той пита: с кой ще свирим. И аз казвам – ти, Стунджи, Еко и Миро. Той – ааа, обичайните заподозрени. Оттам дойде. На шега.
И.Л.: При нас шегата играе важна роля непрекъснато във всичко.
Нещо, което да споделите за финал?
И.Л.: Има-няма нов албум. Който не дойде, много ще изпусне. Защото ще бъде един много хубав концерт.
С.В.: Дотук имаме шест песни. Това никак не е малко. А дотогава ще има повече.
И.Л.: Може да има половин албум или две-трети нов албум!
С.В.: Идеята е лято посред Коледа – такова настроение да направим! Дано да стане. Даваме си сметка, че светът в момента е много тъжно място, обаче нашата мисия е да го направим малко по-весел. И ще е постараем, който дойде, да не съжалява и да се чувства прекрасно!
Интервю на Милен Антиохов
