Съвсем скоро Калин Василев спечели наградата "Будител на годината" - и то тъкмо в най-трудната 2020-та. Но, както сам посочва той, отличието не принадлежи само на него, а на хилядите, които са част от неговото движение "TurnovoRuns".
Още: 20 бързи въпроса към... Петар Шварц, китарист на ALI
Още: 20 бързи въпроса към... Мартин Михайлов
Местните във Велико Търново знаят как само за няколко години Калин успя да увлече многобройни последователи, които да практикуват заедно бягане, разходки, йога, велопоходи, почистване на града и много други активности. Събитията, организирани от Калин от 2014-та до днес са вече над 600 и са посетени близо 40 000 пъти. Онова, което не се измерва в цифри обаче, е начинът, по който с много енергия и емоция преобрази самия град - въпреки скептицизма, че ще успее.
Той е доктор по генетика на Carnegie Mellon University в САЩ и специализант в Кеймбридж – Англия. През 2014 г., след тринадесетгодишно образование и обучение в чужбина решава да се завърне в родния град, където основава организацията. Ето какво разказа той в рубриката ни "Предай нататък".
Г-н Василев, в последните години сте бегач на две дълги разстояния. Eдното физическо и буквално, другото - дългият процес, при който успяхте да увлечете хиляди във Велико Търново и не само, които да се движат, спортуват, грижат за природата. Как се изгражда общност?
Още: Живко Джуранов: Всеки герой заслужава да го обичаш
Още: 20 бързи въпроса към... актрисата Адриана Димова
Изгражда се трудно. Първо физически - изисква движение, динамика, говорене с хора, лутане. И второ психологически - да градиш доверие в хората. В началото, когато правих първите кръчки, имаше много голяма динамика, много кампании в училища, по улиците на града, навсякъде. След това дойде вторият фактор - психологическият - че човек трябва да не се отмята своите принципи, добродетели и това, което вярва, за да заслужи доверието на другите. А това се постига, когато се докажеш със събития, разгърнати в дълъг период от време.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
В момента ТърновоRuns е достатъчно познат в града. Няма как обаче месеци, пък и години наред, да не сте се сблъсквали с, нека го наречем, "здравословен скептицизъм". Как се преодолява той и имаше ли такъв и във вас самия? И доколко е здравословен?
В начало имаше скептицизъм спрямо мен, повече отколкото сега. Имаше хора, които ми казаха да се връщам в чужбина, че няма нищо да става с тая организация ("да бягат и подскачат някакви хора"), че нищо няма да се случи в нашия град, и няма да има хора, които да искат да карат колелета, да ходят в планини, нито пък спонсори, които да ни подкрепят. Но някак си с израстването на организацията и достигането на някакви цели скептиците заглъхват един по един.
В мен нямаше никакъв скептицизъм, още от самото начало вярвах. Знаех, че ще постигна нещата, които искам, когато влагам сърце, енергия и го правя месеци наред. Просто трябва човек се подготви за дългото пътешествие, а не за кратката разходка. А що се отнася дали скептицизмът е здравословен - лично мен много ме нахъсва. Не ме обезкуражава въобще, когато идва отвън - кара ме да си кажа "хайде да видим дали пък няма да стане".
Още: Актьорът Богдан Казанджиев: Не мога да изгледам нито един филм като нормален зрител
Още: Владо Карамазов: Припознавам фотографията като съдба
Да се върнем в момента, в който след докторантура по генетика в САЩ решавате да се приберете във Велико Търново. Подобно решение би трябвало да има както дълго натрупващи се причини, така и определено решаващо събитие, спусък, който вероятно ви е накарал да го направите. Как се случи?
Аз бях лично изтощен от самата Америка, рядко говоря за това - но бях. Геополитическите неща, които прави като държава и политиките й около света - усетих, че това не е моето място. Срещнах невероятни хора в Щатите, но някак си политическият манталитет на Америка не ми допадна и си казах, че е време да намеря друго място. Започнах да гледам решително към Европа, но идеята за България не е затихвала в мен още от ранните ми студентски години. Винаги следях какво става тук, страната не е напускала сърцето ми. И така - реших, че искам да съм близо до семейството, да съм в родината, да помогна нещо хубаво да се случи тук.
Водите ли някакъв отчет за всичко, което сте направили през години с ТърновоRuns - събития, велопоходи, бягания, разходки, почистване и прочие?
За 6 години сме направили около 600 безплатни събития. Имаме 30-40 хиляди посещения на граждани. Тренировките превалят около 350 и горница, велопоходите почти всяка година са около 25. Почистванията станаха около 30-40, към това прибавете лекции, изнесени в различни градове, центрове, университети. И нямаме нито едно събитие, което да е имало задължителен вход за някого, да плати за да участва. Единствено понякога хората си покриват цената на автобусния билет, за да отидем някъде.
Наскоро получихте наградата "Будител на годината", съвсем заслужено. Как приемате това признание?
Много исках да е "Будители на годината", защото макар аз да съм създател на организацията "Turnovo Runs", има едно правило - че най-важни са последователите. Определено искам хората да знаят, че тази награда е за тези последователи. За всички малки стъпки на всеки един, а не просто усилията на един човек. За мен призът беше изключителен жест. Много се трогнах, даде ми сила и стимул.
Периодично четем стъписващи статистики - последни места по спортуване в Европа, лидерски по пушене и алкохол и т.н Защо според вас сме на това ниво? Има ли зависимост между спортното представяне и икономическото - поне по статистика изглеждат в съвпадение?
Факторите са комплексни, нямам бърз и лесен отговор. Някои неща са свързани с народопсихологията, с балканското ни твърдоглавие да приемем, че много неща са в наши ръце. Че освен отгоре-надолу - различните политики и закони, трябва и може да се действа отдолу-нагоре: ние самите да променяме средата ни.
Определено българинът взе много често да прави компромиси. Знаем коя храна е полезна и коя не - правим компромис. Знаем, че трябва да отделяме време за семейството и децата - правим компромис. Знаем, че спортът и движението е една от колоните, на които се гради здравето - правим компромиси. Знаем каква храна трябва да се яде в училища, в болниците - отново компромиси.
Има много стъпки в последните години, правилни. Но не е достатъчно - когато човек е затънал в някакво блато със сигурност не трябва с малки бебешки стъпки да се опитва да излезе. А да спре да прави компромиси и да не си спестява трудните решения.
Думата имунитет ще става все по-важно заради коронавируса. Кои са задължителните неща, които трябва да правим, за да сме със силна защита?
Много са факторите, които определят имунитета на един човек. И нека да махнем генетичния фактор, защото много често е най-малкият, а хората обичат да се уповават с него и да се оправдават с него.
Много по-важни са хубавата силна храна, движението, поддръжката на тялото и поддръжката на съзнанието. Обръщане към природата, към местната храна, никакви пакетирани работи. Движение из на чист въздух и с чиста вода. Едно съзнание се успокоява, пречиства, когато е навън, на открито. А и когато е с близките си и в добра социална среда. Много проучвания показват, че най-здрави са обществата, които имат силна социална структура - когато имаш подкрепа на близки, приятели, не се чувстваш сам.
Може би за пръв път има основание да се попита в интервю "Как минава денят ти", така че питам.
Бих казал, че е смесица между моменти на динамика и моменти на спокойствие, в което обръщам внимание на себе си. До 12 часа на обяд не пускам телефона си, държа го на самолетен режим - тогава се фокусирам върху разговори с хора, върху писане на проекти, върху дигиталната среда - за да мога да обърна внимание на всеки.
Винаги започвам с хубав билков чай от Балкана, след това хубава здравословна закуска, базирана на растителна основа. Някъде по средата на деня отивам за около 2 часа сред природата, за да пречиствам съзнанието си. А вечерите завършват най-често със събитие, което водя. Уикендите са ми доста заети също, защото тогава организирам основните събития и по цял ден съм с много групи хора - стигали сме и до 4 събития през уикенда. Но това ме зарежда, винаги.
От хора като вас обикновено се очаква списък от "лайф хакове", лесни и ефикасни неща, които да се правят в ежедневието от всички. Да изброим няколко?
От 6 години повтарям на хората, че лесен начин няма. Много хора ме питат за бързи и лесни неща, които да ги насочат в някаква посока. И аз избягвам да го правя, много често им казвам, че тук става дума за промяна на живот, за изграждане на цял живот, а не просто да ти кажа да пиеш 6 или 8 чаши вода, и пък да има определен километраж, който да правиш, за да си здрав. Основното е: човек да обръща внимание на тялото си, да говори с него, да усеща какво то иска и какво го кара да се чувства по-добре. Да прекарва повече време на местния пазар, да си пълни торбите оттам. Да направи нови приятелства и да види колко е приятно да се запознава с нови хора. А същевременно да върши добро, да се социализира с позитивни хора, да игнорира онези, които го изцеждат.
И от личните към обществените - кои промени от обществено значение намирате за ключови и най-належащи?
Всеки град има специфика. И ето какво знам от моя - Велико Търново. Велико Търново в последните години направи няколко хубави инфраструктурни проекти. Но сега трябва да се обърне внимание на съзнанието на хората, а това не става с инфрастуктурни проекти, а като се подкрепят организации, които работят с тях. Една инфраструктура би стояла празна иначе. Ако в еди си кой паркинг или стадион са вложени няколко милиона, трябва да се вложи и финансиране за организиране на събития, за да може тези хора да отидат там. Направили сме 600 събития без абсолютно никаква финансова подкрепа. Представете си да имаме дори 1 % тези няколко милиона, които се вкарват в инфраструктура, щяхме да имаме ресурс да въвлечем много повече хора.
И обратният пример, това което става с местния кооперативен пазар - той е символ на хубавата природна храна и на местното производство. Хората го желаят, там са, но самият пазар е изключително занемарен. За всяко нещо трябва да се действа както с инфрастуктурни, така и с човешки инвестиции. Тогава ще се променим към по-добро.
Интервю на Райко Байчев
