Нека започнем с няколко впечатляващи мисли:
1. Ден без смях е пропилян ден.
2. За да се смееш искрено, трябва да можеш да вземеш болката си и да поиграеш с нея.
3. Трябва ти сила, само ако възнамеряваш да направиш нещо лошо. Във всички останали случаи любовта ти е напълно достатъчна.
4. Провалът е важен. Изисква се кураж, за да се направиш на глупак.
5. Нищо не е вечно в този порочен свят – дори проблемите.
6. Смехът е лекарство за болката.
7. Броят на глупостите, извършени по волята на разума, са много повече, отколкото тези, които са извършени от чиста глупост.
8. И все пак ми е мъчно за нямото кино. Така хубаво беше да видиш как жената си отваря устата, а глас не се чува!
9. Който никога не е бил дете, никога няма да бъде и възрастен.
10. Разбираш какъв е наистина един човек, когато го видиш пиян.
11. Всичко, от което се нуждая, за да направя комедия, е парк, полицай и хубаво момиче.
12. Животът е желание, а не смисъл.
13. Няма да се върна в Америка, дори ако Исус й стане президент.
14. Нищо не е перманентно - особено проблемите.
15. Красотата е необяснима.
16. За цялата си кариера научих едно - публиката не знае какво иска.
17. Какво е най-важното за един актьор? Просто е: да обича да играе.
18. Отчаянието е наркотик.
19. Обичам да ходя в дъжда, защото никой не може да види как плача.
20. Най-тъжното нещо на този свят е да свикнеш с лукса.
Годините ще минават, звездите на Холивуд ще стават все повече, визуалните ефекти - все по-натрапчиви. Но в света на киното никога няма да има гениална фигура, като тази на Чарли Чаплин. Човекът, който можеше без думи да накара цели поколения да се превиват от смях, знаеше, че хуморът идва от тъгата, че комедията е истинска, когато има дълбочина, че смешката е нищо, ако няма послание. А историята му, като на всеки човек от неговия ранг, е повече от интересна.
Първата роля - като заместник на майка си
Чарлс Спенсър Чаплин е роден на 16 април 1889 година в Лондон. Родителите му са певци и актьори от мюзик хола. Разделят се преди той да навърши три години. Баща му е алкохолик и не общува много със сина си, макар че Чарли Чаплин и неговият полубрат Сидни Джон Хил Чаплин живеят известно време с него и любовницата му Луиз, по време на един от престоите на майка им в приют за психично болни. Старият Чаплин старши умира през 1901 година от цироза.
След раздялата на родителите си двете деца живеят с майка си в различни части на Лондон. Говори се, че майката, Хана Чаплин, произлиза по майчина линия от голям цигански род.
Кариерата на майка му като певица приключва, когато по време на изпълнение загубва гласа си. Тогава малкият Чарли излиза на сцената, за да я замести. По средата на изпълнението внезапно на сцената заваляват монети. Чаплин спира да пее и обявява, че ще продължи, след като събере парите, а публиката избухва в смях.
Има осем трупи в детството си
Като дете Чаплин вече знае, че мечтата му е да бъде актьор. Майка му го поощрява, въпреки че в онези времена това далеч не е най-престижната и желана от един родител професия. За да се тренира на макс малкия Чарли участва в цели осем трупи! Случва се и неизбежното за всеки гений: на 13 години Чаплин напуска училище и слага край на образованието си. Работи на няколко места, за да изкара прехраната си.
Първата голяма роля на Чарли идва в продукцията на Чарлс Фроман „Шарлок Холмс“, където играе Били в три национални турнета. Изпълнението му е толкова добре прието, че е призован в Лондон, за да играе ролята заедно с оригиналния Шерлок Холмс – Холис Уилям Джилет. На 16-годишна възраст Чаплин участва в продукцията на Уест Енд в театъра „Херцогът от Йорк“ от октомври до декември 1905 г.
Не пие, не пуши, но ходи по жени
Вероятно единственият здравословен порок от тези трите. Чарли е непрекъснато обграден от жени, но никога не пали цигара и дори не пие малко алкохол. Свободното си време прекарва в четене на книги, свирене на цигулка, играе бокс и дори борба. Любимият му спорт е тенисът. Всяка неделя следобед кани приятели и професионалисти на тенис с изобилие от чай и сандвичи в почивките.
Образът на "скитника"? Измислен е при импровизация
По време на първия му комедиен филм от него се изисква импровизация. Чарли отива да се приготви и тогава му хрумва нещо гениално: провиснали панталони, големи обувки, бомбе и бастун. В последствие това ще се превърне в запазената му марка и най-известният му костюм.
Пробивът
На 2 октомври 1912 г. още като младеж Чаплин отива с трупата на Карно в САЩ и остава там. По време на неговите представления е забелязан от продуцента Мак Сенет. Шест месеца след второто американско турне, Чаплин е поканен да се присъедини към Нюйоркската филмова компания. Мак Сенет, който е свидетел на неговите изпълнения, смята, че той може да замести Фред Мейс, звезда на техните студиа в Кийстоун, който възнамерява да напусне. Чарли Чаплин се срещна с компанията и подписва договор за $150 на седмица, което е равносилно на около 3000 долара днешни пари.
„Застигнат от дъжда“ излиза на 4 май 1914 г. Това е режисьорският дебют на Чаплин и е изключително успешен. След това режисира почти всеки късометражен филм, в който се появява в Кийстоун, с темп от приблизително една седмица, период, който по-късно си спомня като най-вълнуващото време в кариерата си. Следват още няколко успешни филма. Когато договорът на Чарлс Чаплин изтича в края на годината и трябва да бъде подновен, той иска $1000 на седмица ($24 761, 2017 г.), но сумата е отхвърлена като твърде голяма.
През 1915 г. Чаплин вече става културен феномен. Магазините са снабдени със стоки „Чаплин“, той е включен в карикатури и комикси, а за него са написани няколко песни.
Появява се Чаплинова болест
Чаплин е атакуван в британските медии, че не участва в Първата световна война. През 1917 г. професионалните имитатори на Чаплин са толкова много, че го принуждават да предприеме правни действия. Съобщава се в медиите, че девет от десет мъже, които присъстват на партита, са облечени в костюми на "скитника". Същата година проучване на Бостънското дружество за психични изследвания стига до заключението, че Чаплин е „американска мания“ и немалко душевно болни се мислят за него.
Верен на немите филми
Въпреки че звукът се появява във филмите през 1927 г., Чаплин остава верен на старата технология още цяло десетилетие. Първият звуков филм на Чаплин е „Великият диктатор“ – легендарният антихитлеровски филм, заснет през 1940 г.
Чаплин чувства, че „Златната треска“ е най-добрият филм, който е направил. Излиза през август 1925 г. и се превръща в един от най-скъпите филми. Комедията съдържа някои от най-известните сцени, като например скитникът, който яде обувките си и танца с хлебчетата. Обувката му е направена впрочем от златен корен. Следва и успехът на "Циркът“ (1928 г.) В онези времена Чаплин е женен за втората си съпруга Лита Грей, с която е твърде нещастен. Чарли прекарва дълги часове в студиото, за да не я вижда. През ноември 1926 г. Грей взима децата и напуска семейния дом. Следва горчив развод, в който тя обвинява актьорът в изневяра, насилие и извратени сексуални желания. Информацията се промъква в пресата. Чаплин съобщава, че е в нервна криза, тъй като историята се превръща в главна новина на първа страница и групи, формиращи се в Америка призовават филмите му да бъдат забранен. Следват "Светлините на града" и "Модерни времена" - два абсолютни хит.
Паралелите с Хитлер
Паралелите между него и Адолф Хитлер са забелязани от широката публика: родени са само с 4 дни разлика, и двамата се издигат от бедност до световна известност, и двамата носят същите мустаци. Има дори слухове, че Хитлер имитира мустаците на Чаплин. Тази физическа прилика вдъхновява следващия филм, „Великият диктатор“, който е сатира на Хитлер и фашизма.
Комикът прекарва две години в разработването на сценария и започва да снима през септември 1939 г., шест дни след като Великобритания обявява война на Германия. Той се съгласява да използва говорим диалог, отчасти поради убеждението, че няма друг избор, но и защото признава, че е по-добър начин за предаване на политическо послание. Създаването на комедия за Хитлер се смята за много противоречиво начинание, но финансовата независимост му позволява да поеме риска. Заменя скитника (който носи подобно облекло) с еврейски бръснар отчасти поради убеждението на нацистите, че е евреин. Играе и диктатора Хинкел, който е пародия на Хитлер. Филмът генерира огромен интерес, като критик на Ню Йорк Таймс го нарича „най-нетърпеливо очакваният филм на годината“ и е един от най-печелившите филми на епохата.
Бягство от Щатите
В един момент в САЩ разпространението на филмите на Чаплин е забранено, защото взема да става политически опасен и да удря твърде успешно по силните на деня. Заради увлеченията си по социализма Чаплин става обект на настървено преследване. Замнава в Швейцария със семейството си, където прекарва и последните си години. Казва, че никога не би се върнал в Америка. Години по-късно става ясно, че досиетото му във ФБР е дълго цели 2000 страници.
Писмото до дъщеря му
Писмото на Чарли Чаплин до дъщеря му Жералдин е едно от най-нежните послания, писани някога от баща до дете. Чаплин го пише в последните си години, а то остава еталон за родителска загриженост и вълнуващ изказ и до днес. Ето какво гласи то:
Мое момиче,
Сега е нощ. Една коледна нощ. Всички невъоръжени войни в моята малка крепост заспаха. Не са будни нито брат ти, нито сестра ти. Дори майка ти вече спи. Едва не събудих заспалите птички, докато стигна до тази полусветла стая.
Толкова съм далеч от теб! Но нека ослепея, ако макар и за миг твоят портрет е изчезвал от очите ми. Той е тук – на масата, тук – до моето сърце. Но къде си ти? Там – в приказния Париж, танцуваш на величествената театрална сцена на Шан з`Елизе. Знам това, а сякаш в тихата нощ чувам стъпките ти, виждам очите ти да блестят като звезди в зимната тъмнина. Чух, че твоята роля в този празничен и светъл спектакъл е ролята на персийска красавица, пленена от хан Татар. Бъди красавица и танцувай. Бъди звезда и сияй. Но ако възторзите и благодарността на публиката те опиянят, ако ароматът на цветята, изпратени за теб, те замае, ти седни в един ъгъл, прочети писмото ми и се вслушай в гласа на своя баща.
Аз съм твоят баща, Жералдин!
Аз съм Чарли, Чарли Чаплин!
Знаеш ли колко нощи съм седял до твоето легло, за да ти разказвам приказки, когато ти беше малка – за Спящата красавица, за будния дракон в полето… А когато сънят идваше в старческите ми очи, аз му се надсмивах и казвах: „Върви си! Аз спя с мечтите на своята дъщеря!” Виждах тези мечти, Жералдин, виждах бъдещето ти, днешния ти ден! Виждах едно момиче да играе на сцената, една фея да танцува по небето. Чувах публиката да казва: „Виждате ли това момиче? То е дъщерята на стария шут. Помните ли как се казва – Чарли?”
Да! Аз съм Чарли! Аз съм старият шут!
Днес е твой ден. Танцувай! Аз танцувах в широк и окъсан панталон, а ти в копринена рокля на принцеса. Тези танци и шумът на аплодисментите ще те издигнат понякога в небесата.
Иди! Иди и там! Но се връщай на земята! И гледай живота на хората, живота на ония улични танцьорки в крайните квартали, които играят гладни и треперят от студ и беднотия. Аз бях като тях, Жералдин! В ония нощи, в ония приказни нощи, в които заспиваше с моите приказки, аз оставах буден. Гледах твоето лице, усещах ударите на сърцето ти и се питах: „Чарли! Нима това котенце ще те познае някога?” Ти не ме познаваш, Жералдин… Колкото и приказки да съм ти разказвал в ония далечни нощи, своята приказка аз никога не съм ти разказвал… А тя също е интересна… Приказка за един гладен шут, който танцуваше и пееше в бедните квартали на Лондон, а после … събираше милостиня…Това е моята приказка!
Аз съм вкусил глада, зная какво значи да бъдеш без покрив! Нещо повече, аз съм изпитал унизителната болка на скитника шут, в чиито гърди бушува цял океан от гордост, а трябваше подхвърляните монети да го пресушават. Но въпреки всичко аз съм жив, а за живите обикновено малко се говори.
По-добре да говорим за теб!
След твоето име , Жералдин, е моето – Чаплин. С него повече от четиридесет години съм разсмивал хората на земята. Но аз съм плакал повече, отколкото те са се смели, Жералдин! В света, в който ти живееш, не съществуват само танци и музика!
В полунощ, когато излизаш от големия салон ти забрави богатите почитатели, но не забравяй да попиташ шофьора на таксито, който те отвежда у дома, за неговата жена… И ако е бремемнна, ако няма пари да купи дрешка на детето, ти сложи пари в ръката му. Казал съм в банката да изплащат тези твои разходи. Но за другите – ти трябва да изпращаш точната сметка! От време на време с метрото или с автобус разглеждай града, разхождай се.Гледай хората! И най-малкото по един път на ден казвай: „И аз съм една от тях!” Да! Ти си една от тях, моето момиче. Нещо повече! Изкуството, преди да даде на човека крила, за да излети във висините, обикновено му счупва краката. И когато дойде момент, в който ти почувстваш себе си над публиката, веднага напусни сцената! Иди с първото такси в околностите на Париж. Аз много добре ги познавам!… Там ще видиш много танцьорки като теб – даже по-красиви от теб, и по-горди от теб. От ослепителния блясък на прожекторите на твоя театър няма и следа! За тях прожектор е луната. Погледни, добре погледни! Не танцуват ли по-добре от теб? Признай си, моето момиче! Винаги има някой, който танцува по-добре! И знай – в семейството на Чарли никой не е бил толкова груб, за да може да ругае един файтонджия или да подиграе просяка, седнал край Сена…
Аз ще умра, но ти ще живееш… Искам ти никога да не живееш в бедност! Заедно с това писмо ти изпращам и един бял чек. Колкото искаш пиши на него. Но когато харчиш два франка, не забравяй да си кажеш, че третата монета не е твоя. Тя трябва да принадлежи на непознатия мъж, който се нуждае от един франк. А него ти лесно можеш да намериш. Поискаш ли да видиш тези непознати бедняци, ти можеш навсякъде да ги откриеш. Ако говоря с теб за пари, правя това, защото познавам измамната сила на тези дяволи… Знаеш ли, дълго време съм прекарал в цирка. И винаги съм се безпокоял за въжеиграчите. Но трябва да ти кажа една истина, мое момиче – хората падат по-лесно от твърдата земя, отколкото играчите от нестабилното въже. Може би някоя вечер блясъкът на най-скъпия диамант ще те измами. В същата тази вечер този диамант ще бъде твоето нестабилно въже и падането ти е сигурно. Може би един ден красивото лице на някой принц ще те измами. В същия ден ти ще бъдеш неопитен въжеиграч, а неопитните въжеиграчи винаги падат… Не продавай сърцето си за злато и накити. Защото най-големият диамант е Слънцето. За щастие той блести на лицето на всеки човек!
И когато някой ден се влюбиш в някой мъж, ти бъди цялата с него. На майка ти съм казал да ти пише за това. Тя по-добре познава любовта от мен, на нея по й приляга да ти говори за това…
Твоята работа е много трудна. Аз знам това. Тялото ти е покрито само с парче коприна. Заради изкуството може и гол да се появиш на сцената, но да се върнеш от там по-облечен и по-чист…
Но нищо друго и никой друг на този свят не заслужава да вижда даже и ноктите на краката на едно момиче. Голотата е болест на нашето време.
Аз съм стар и може би думите ми звучат смешно. Но според мен, твоето голо тяло трябва да принадлежи на този, който обича голата ти душа. Не е страшно, ако твоето убеждение за това е от преди десет години, от времето, което си отива. Не бой се – тези десет години няма да те състарят. Но както и да е, искам ти да бъдеш последният човек, който става поданик на острова на голите!…
Знам, че синове и бащи винаги са бивали във вечен двубой. С мене, с моите мисли воювай, мое момиче. Аз не обичам покорните деца. И преди да капнат сълзите от очите ми върху това писмо, искам да вярвам – тази вечер е Коледа, вечер на чудеса. Искам да стане чудо – ти наистина да си разбрала всичко, което искам да ти кажа.
Чарли е вече остарял, Жералдин! Рано или късно, вместо с бяла коприна за сцената, ти ще трябва да се облечеш в черно, за да дойдеш на моя гроб. Сега не искам да те безпокоя. Само от време на време се поглеждай в огледалото, там ще ме видиш. Кръвта ми тече в твоите вени. Искам даже тогава, когато в моите вени кръвта пресъхне, да не забравяш баща си – Чарли. Аз не бях ангел, но доколкото можах, се стремях да бъда човек. Опитай и ти.
Целувам те, Чарли
Интересни факти
►Чаплин е бил левичар. Използвал е лявата си ръка дори, за да свири на цигулка.
►Висок е точно 165 см.
►Любимият спорт на Чаплин е бил боксът, а от танците най-много е харесвал тангото.
►След като става известен и значително забогатява, той все още продължава да живее в треторазрядна стая в хотел.
►През 1917 г. Чаплин сключва договор с „Фърст Нешънъл” за 1 млн долара. Става най-скъпо платеният актьор за своето време.
►Има четири брака, от които му се раждат 11 деца.
►Добре известно е, че е харесвал по-млади жени от него. За Милдред Харис се жени, когато е на 28 годишна възраст, а тя е на 16. Когато е на 35, се бракосъчетава с 16-годишната Лита Грей. Когато навършва 44 години, Чаплин се жени за Полет Годар – на 19 години. На 54 години актьорът се жени за 18 годишната Уна О`Нил. От брака си с нея има 8 деца, последното му отроче се ражда, когато Чаплин е на 72 години. Интересното, е че Уна О'Нил е голямата любив на писателят Селинджър. Чаплин обаче успява да я открадне. Говори се, че тъкмо това е причината Селинджър да преустанови светския си живот и да се засели сам в имение, до което не допуска никого до края на живота си.
►Отношенията на Лита Грей и Чарли Чаплин са основа на романа „Лолита” на Набоков. Така поне смята биографът на Чаплин – Джойс Милтън, макар че Набоков никога не го признава.
► За част от своите филми, сам е композирал музиката.
► Става първият актьор, станал корица на сп. "Тайм" - през 1925 г.
Българин му краде ковчега
В края на 60-те здравословното състояние на Чарли Чаплин започва бавно да се влошава след прекарани няколко микроинсулта. След награждаването му с почетен "Оскар" за цялостния му принос през 1972 г., Чаплин се влошава съвсем. Около октомври 1977 г. той вече не може да общува и е прикован към инвалидната количка, като се нуждае от непрекъснати денонощни грижи. Умира в съня си на 25 декември 1977 г., на Коледа (празник, който не обича да празнува поради болезнени детски спомени), на 88 години, в малкия швейцарски град Веве. Погребан е във Во, Швейцария на 27 декември 1977 г. със скромна церемония каквото е неговото желание.
На 2 март 1978 година неговият ковчег е изкопан и откраднат от двама емигранти – полякът Роман Вардас и българинът Ганчо Ганев с цел да изнудват семейството му за пари. В нощта на 1 срещу 2 март 1978-а именно Ганчо разкопава гроба на великия комик. Пороят бързо запълнил трапа и похитителите изтеглят 240-килограмовия сандък и го натоварват във фургон. Извозват го на двайсетина километра и го закопават в нива с пшеница до Женевското езеро. След това се свързват с вдовицата на Чаплин - Уна. Искат й откуп от половин милион швейцарски франка. Тя отвръща: „Съжалявам, моят мъж е на небето и в сърцето ми". После нашенецът и полякът заплашват да посегнат на двете й най-малки деца. Уна обаче - твърде стабилна психически - не се хваща на изнудването. Обажда се на полицията и швейцарските ченгета подслушват телефона й. Наблюдават и 200 телефонни будки в Лозана. Вдовицата се "съгласява" да плати откупа. Уговаря си среща с похитителите, но там идват и ченгетата. Ганчо и Роман са арестувани. Признават си всичко. Следва съдебен процес и присъди. Вардас получава 4 години и половина строг затвор заради изнудване и „нарушаване мира на мъртвите", а Ганчо само 18 месеца. А тялото на Чаплин е препогребано под двуметров бетон, за да се предотвратят подобни бъдещи посегателства.
снимки: Уикипедия
