Британският премиер Тереза Мей обяви, че отлага гласуването в парламента на споразумението за развода на Лондон с Брюксел.
Същевременно Мей допълни обаче, че е изслушала опасенията на критиците. „Сделката ще бъде отхвърлена със значителна разлика, затова ще отложим гласуването", посочи Мей пред британския парламент в извънредно изявление. Речта ѝ обаче бе прекъсвана неколкократно от смях и възгласи от страна на депутатите.
Британският премиер обясни, че отлага гласуването, защото в следващите няколко дни ще опита да убеди парламента, че е договорила най-доброто що се отнася до границата между Ирландия и Северна Ирландия и защото ще говори пред Европейския съвет в опит да му представи опасенията на британските депутати по проектоспоразумението за Brexit. Припомняме, че съгласно проектоспоразумението ще има обща евро-британска митническа зона, която ще е в сила през транзитния период след излизането на Великобритания от ЕС докато не бъде оформено търговско споразумение между двете страни. Това означава, че мита ще има само за рибни продукти и морски продукти. Мей категорично отхвърли възможностите да има Brexit без споразумение или нов референдум дали въобще да има Brexit.
По-рано медиите на Острова отбелязаха, че се очаква Мей да направи последен опит за спечелване на отстъпки от лидерите на Европейския съюз в рамките на срещата на високо равнище в Брюксел, която ще се проведе на 13-14 декември. Много от депутатите в парламента в Лондон се противопоставят на сделката, договорена от премиера. Ето защо прогнозите бяха за провал на гласуването ѝ – ситуацията, която може да доведе до отстраняването на Мей от власт, коментира още агенция France Presse.
Европейският съюз вече е предложил на Великобритания „най-добрата и единствена възможна" сделка за излизането ѝ от Общността и няма да я предоговори. Това заяви по-рано Европейската комисия в лицето на говорителя на институцията Мина Андреева пред репортери в Брюксел.
Припомняме, че и Европейският съд реагира, като издаде решение, съгласно което Великобритания може да отмени едностранно оттеглянето си от структурите на ЕС, без да иска одобрението на други държави членки.
Как Великобритания стигна дотук?
Референдумът се проведе преди две години, но все още има дебат за това как да се приложи резултатът. Какво ще се случи след Brexit и как се стигна дотук, междувременно анализира Джордж Фридман за Geopolitical Futures, цитиран от БГНЕС.
Премиерът Тереза Мей е изправена пред много критики от депутати, които не харесват условията на сделката или които не искат Великобритания изобщо да напусне ЕС. Всъщност много от депутатите, както и Дейвид Камерън, премиерът, който се съгласи да проведе референдума, бяха шокирани от резултата от гласуването през 2016 г. Въпреки че разрешиха допитването, те очакваха, че резултатът съвсем няма да е такъв, какъвто се оказа. Но очакването им се оказа невярно, като сложи край на безсмисленото твърдение, че само малко малцинство от британската общественост иска напускането. Почти 52% всъщност гласуваха в полза на Brexit.
Когато изчезна шокът сред политическия и финансов елит, възникнаха два спора. Първият е, че малко мнозинство не трябва да решава такъв важен въпрос. В този аргумент може да има основание, но парламентът би могъл да постанови, че ще е необходим определен праг, за да бъде валиден резултатът. Не го направи, очаквайки че Brexit ще бъде победен (силно се съмнявам, че ако мнозинството гласува в полза на оставането в рамките на същата граница, елитът би се съмнявал в легитимността му).
Вторият беше по-изразителен и потенциално дестабилизиращ. Той беше, че избирателите, които подкрепиха излизането от Общността, не разбраха за какво гласуват. Всъщност някои посочиха, че основата на подкрепата за Brexit идва от бедни и по-малко образовани хора, в опит да се делегитимизира резултатът. Предвид историята на Великобритания, че е управлявана от благородници, които се смятат за имащи право на власт, този аргумент е безвкусен. Но не аристокрацията предизвика спора; банкери и мениджъри на хедж фондове се страхуваха, че ще бъдат принудени да напуснат Лондон и да преместят бизнеса си във Франкфурт.
Имаше силни аргументи за и против оставането в ЕС, но тези аргументи се загубиха в шумотевицата. Едната страна обвинява и продължава да твърди, че напускането на ЕС ще доведе до икономическо бедствие. Другата страна твърди, че пребиваването в ЕС би струвало на Великобритания суверенитет. И двете тези точки биха могли да бъдат сериозно оспорени, но в по-голямата си част те бяха ръчни гранати, хвърляни от едната група срещу другата.
Това, което превърна спорното национално решение в задълбочаващ се кошмар, беше реакцията на самия ЕС. Контрастът с "кадифения развод" на Словакия и Чешката република не може да бъде по-ярък. ЕС искаше Великобритания да остане в блока, тъй като тя беше втората по големина икономика в ЕС и запален потребител на европейски продукти. Четвъртият по големина клиент на Германия не може просто да бъде оставен да се отдалечи.
Но по-важното е, че бюрокрацията на ЕС се страхува, че един кадифен развод с Великобритания ще създаде прецедент, който ще позволи на други държави членки да разглеждат отделянето като опция. Поради това ЕС затрудни преговорите, отказвайки систематично да се съобразява с британските нужди и остана твърд по ирландския въпрос, което наистина е невъзможно да бъде решено, освен с използването на добра воля и здрав разум - никой от които не е възможен предвид реалностите, пред които ЕС е изправен и от които се страхува.
Имаше и втора причина, поради която ЕС наложи все по-големи усложнения в преговорите. Надяваше се да се обърне резултатът от референдума. По този въпрос, разбира се, имаше подкрепа от елита, но и от големия брой избиратели, които гласуваха против напускането. Като станаха възможно най-твърди, и двете повдигнаха възможността, че преговорите за излизане не бяха възможни и създадоха усещането, че цялото начинание е прекалено сложно и води към неизяснена територия. Идеята, че Великобритания, по-скоро стара по американските стандарти, би могла да издържи на испанската армада, но не можеше да изпълни оттегляне от това, което беше просто договор без колапс, беше пресилена.
Във всичко това има по-голяма опасност за Великобритания. Парламентът одобри референдума и ако се твърди, че излизането е невъзможно, би означавало, че британското правителство е маневрирало страната в договор, който не може да напусне. Това би могло да създаде криза на доверие, както и класова криза. Голяма част от подкрепата за Brexit идва от групите с по-ниски доходи. Да се променят правилата, за да се позволи втори вот или просто да се изостави идеята за цялостно оттегляне, би било възприето като презрение към онези, които гласуваха за него, много от които вече се смятат за третирани с безразличие. Ако гласуването за напускане на ЕС беше част от вълната на популизма в Обединеното кралство, тогава пренебрегването на резултата би довело до друга мощна вълна на популизъм от страна на онези, които се смятаха за твърде невежи, за да знаят какво правят.
ЕС също играе с огън. Той се ангажира с конфронтации с Италия за бюджета ѝ, с Полша заради съдиите, с Унгария за правата на човека и с Румъния за корупцията. Ако включим Великобритания в този списък, това би означавало, че ЕС е въвлечен в конфликти от различен вид с шест от 28-те си членове. За повечето договори това изглежда се доближава до прага на разпадане. Опитът да се направи да изглежда невъзможно за Британия да се оттегли има за цел да докара вкъщи посланието, че членството е постоянно.
Снимки: iStock/Guliver
