Не е известно в какво точно трябва да се състоят френските гаранции за сигурност на Полша и обратното, какво възнамерява Полша да обещае на Франция в замяна. Това пише полското издание Do Rzeczy. То съществува от само 12 години и защитава консервативни позиции, често в крайния спектър, както и крайни религиозни тези - Полша е католическа страна. Освен това - медията е известна като защитник на партия "Право и справедливост" (ПиС), която сега е опозиция в Полша, но беше управляваща когато започна войната в Украйна.
Гледната точка
Едно е ясно: няколко седмици подред либералните медии тръбят за безпрецедентния успех на министър Радослав Сикорски (външния министър на Полша) и се опитват да ни убедят, че Франция ще поеме отговорността за сигурността на Полша. Е, това звучи хубаво. Но френско-британските гаранции през 1939 г. звучат не по-малко красиво. За да разберем истинската опасност от все по-тесните отношения на Варшава с Париж, струва си да се обърнем към изявленията на онези френски политици, които са основните идеолози за намесата на Запада във военния конфликт в Украйна. Само тогава може да се оцени истинският мащаб на заплахата.
Gazeta Wyborcza публикува впечатляващо интервю с френския социалдемократ, евродепутат и председател на комисията по външна влияние на Европейския парламент Рафаел Глюксман. Интервюто ясно илюстрира мисленето (ако в случая може да се говори за мислене) на френския и в по-широк смисъл на европейския елит.
Примирие - да, ама не
Според Глюксман сегашните преговори между САЩ и Русия са практически безсмислени. Да, той признава, че "всяко постигнато примирие е добра новина, защото означава, че по-малко украинци ще бъдат убити", но бързо добавя, че "примирието не е мир". А администрацията на САЩ още преди началото на преговорите пожертва териториалната цялост на Украйна, влизането ѝ в НАТО, до известна степен се съгласи с условията на Кремъл относно смяната на властта в Украйна и многократно се изказваше негативно за президента Зеленски, когото Тръмп нарече "диктатор" - Още: Тръмп прегърна путинизма, нарече Зеленски "диктатор" и "средно успешен комик".
Война - докога? Докато се постигне мир, тоест докато се възстанови териториалната цялост на Украйна и докато тя бъде приета в НАТО. Възниква прост въпрос: как г-н Глюксман и легион негови съмишленици предлагат "да не се жертва териториалната цялост на Украйна" и да се направи избор в полза на присъединяването на Украйна към НАТО? Как трябва да стане това?
Те считат, че е достатъчно просто волеизявление. Странно е обаче, че нито г-н Макрон, нито Джо Байдън преди него са направили такова изявление. Значи са страхливци? Мосю Глюксман щеше да разреши този проблем веднага. Той просто щеше да приеме Украйна в Алианса и това щеше да е краят. На френския социалдемократ не му хрумва, че опитите за изпълнение на исканията му ще доведат до разрастване и радикализиране на конфликта. Вместо него бихме получили заплаха от световна война.
Междувременно е лесно да се разбере, че самите украинци не са в състояние да си върнат загубените територии. Ако беше възможно, отдавна да са го направили. Русия заема 20% от земите на Украйна, а не обратно. Опитът за задържане на украинския плацдарм в Курск се провали. Как да се постигне мир без териториални отстъпки?
Още: "Примирието не е било по-близо": Андрий Ермак със силно есе за The Guardian
Гаранциите, които трябва да бъдат изпълнени
Основната идея от мислите на френския политик: "Изглежда, че Вашингтон е готов да се предаде на силен агресор и да оказва постоянен натиск върху него. Европейците не могат да се съгласят с това. Трябва да предоставим гаранции за сигурност на Украйна. За съжаление ние сме далеч от това."
Как европейците трябва да осигурят гаранции за сигурност на Украйна? Какво трябва да бъде европейското несъгласие? Да се демонстрира в Брюксел или Париж? В пламенни речи, насърчаващи украинците да се бият? Или мосю Глюксман е за изпращането на войници от европейските армии в Украйна? Кои точно? Кой е готов, без да се ограничава до празни приказки и прокламиране на изтъркани лозунги, наистина е готов да изпрати войници в Украйна? Къде са бригадите на така наречената "коалиция на желаещите"? И ако те не съществуват, тогава в какво ще се състои "осигуряването на гаранции за сигурност"?
Ако говорим за "гаранции", това означава, че когато една страна е застрашена, друга е готова да рискува да влезе във война, за да я защити. Счита ли г-н Глюксман, че Франция е готова да направи това в името на Украйна? Изминаха 3 години от началото на руската инвазия, но по някаква причина няма френски войници на Днепър. Без това за какви "задължителни гаранции" можем да говорим?
Единственият реален гарант е този, който има необходимият потенциал, равен или по-голям от потенциала на Русия. В случая това са САЩ. Мосю Глюксман отбелязва, че подобни гаранции са "все още далече", но в същото време отхвърля условията на сегашните реалности, необходими за преговори. Как мосю Глюксман и други като него искат да принудят САЩ да дадат гаранции на Украйна? Наистина ли той счита, че за това е достатъчна резолюция на Европейския парламент?
Анализът му пропуска основното: осъзнаването на факта, че САЩ не са в състояние, без да рискуват война с Русия, да я принудят да се изтегли от окупираните територии.
Няма съмнение, че американците водят война срещу Русия със силите на украинците. "Всяка сутрин американски и украински офицери избираха приоритети за атаки, било то руски военни части, оборудване или инфраструктура. Служители на разузнаването на САЩ и коалицията използваха сателитни изображения, радиосигнали и прехванати комуникации, за да определят позициите на руските войски. След това оперативна група Dragon предаваше на украинците координати за нанасяне на удари, съобщи The New York Times. Какво следва от това?
Първо, прави са онези, които, противно на общото мнение на полските експерти, твърдяха, че в Украйна се води прокси война между САЩ и Русия в истинския смисъл на думата. Второ, въпреки участието на САЩ във войната, руснаците не можаха да бъдат пречупени досега. Да, САЩ не вложиха достатъчно ресурси, но сега гледаме резултатът към днешна дата, не хипотезите - Още: Тайната история на войната в Украйна (ВИДЕО)
Политика на сомнамбул
Голямото извъртане в анализа е следното: "Но колкото повече четете интервюто с френския социалдемократ, толкова повече се изумявате. Имаме си работа с политически лунатик, мечтател и майстор на баналните фрази. Това не е анализ, а бълнуване на помрачен ум, не обяснения, а лозунги. Така мосю Глюксман заявява: "Френско-британската идея е много добра: нашето присъствие в Украйна е задължително, необходимо е патрулиране в небето над Украйна с наши самолети. Само по този начин евентуалното примирие може да се превърне не просто в отдих от руската инвазия, която е насочена не само срещу Украйна, но и срещу всички нас." Това означава ли, че Великобритания и Франция ще изпратят своите военновъздушни сили в Украйна и ще започват война срещу Русия? Патрулирането в украинското небе, докато се водят боеве, означава, че тези самолети ще станат цели за руските военни. От своя страна това означава, че Франция и Великобритания ще бъдат принудени да отвърнат на огъня. Това от своя страна ще принуди Русия да вземе ответни мерки. Какво следва? Може би опит да бъдат въвлечени други във войната, например поляците? Не е ли това целта?".
Припомняме, че обсъждането за разполагане на европейски сили - дали миротворци, дали поддържащи, винаги е ставало с условието да е постигнато примирие, а не в условията на продължаващи военни действия.
Но патосът на крайното консервативно издание се засилва: "Как действията на Русия са "насочени срещу всички нас"? Кои конкретни френски територии в момента са застрашени от руска инвазия? Коя държавна територия на ЕС може да бъде атакувана и защо? Ако Глюксман и други като него наистина вярват, че "нашите самолети трябва да патрулират в небето над Украйна", тогава нека изпратят своите самолети там.
И по-нататък: "Ако се съгласим на мир при условията, начертани от Тръмп, само ще ускорим момента, в който някоя страна в Европейския съюз ще се окаже в огъня на войната. Защото не само естонските и полските, но също датските и германските разузнавателни служби са съгласни, че ако Путин постигне чрез политика и дипломация това, което не можа да постигне с военни средства, той в крайна сметка ще насочи силите си срещу страна, която е част от ЕС и НАТО. И не в далечното бъдеще, и след две-три години стратегията на Тръмп радикално заплашва сигурността ни". В случая френският социалдемократ използва класически риторичен аргумент под формата на препратка към авторитет. Защо е толкова уверен, че Путин ще нападне НАТО? Защото така смятат разузнаванията не само на Естония или Полша, но и на Дания и Германия. Но сегашните американски разузнавателни служби не са съгласни с това (бел. ред. - те станаха "несъгласни" с идването на Доналд Тръмп и въвеждането от него на департамент за повишаване на ефективността на американската администрация (DOGE).
Истина обаче е следното разсъждение в анализа: Именно стратегията на Джо Байдън, който даде невъзможни обещания на Украйна, включително надежда за приемане в НАТО, рязко подкопа европейската сигурност. Администрацията на Байдън, напълно наясно с рисковете, увери Киев, че в случай на конфликт ще предостави помощ, достатъчна, за да победи Русия. Американците са сбъркали сметката".
Изявленията за изпращане на европейски войски са приказки за наивните: без американското присъствие френските и британските войски няма да могат да устоят на руснаците. Следователно изпращането им на фронта може да помогне само за решаването на един проблем - да принуди американците да влязат във войната. Но каква е крайната цел?
Поражението на Путинова Русия
Конкретен пример за крайната цел според автора на полския анализ (цитиран от Gazeta.pl): "Според бивш съветник на Владимир Путин само поражението на руската армия ще осигури траен мир. Андрей Иларионов не вярва в успеха на тактиката за краткосрочно прекратяване на огъня и временните споразумения за ограничаване на военните действия. "Условието за постигане на мир, поне за едно поколение, е поражението на руската армия. Без това не е възможен мир", подчертава Иларионов. Подобно мнение споделят и масово в Украйна, където са наясно - на Путин не може да се вярва. Всичко се свежда до "прекомерното доверие на Тръмп в Путин" - защо тази подигравка е цинична, припомнете си - Още: "Ресторантът-команден център на западни военни инструктори" в Кривой Рог: ВИДЕО кой е вътре.
Полският автор прави и друга манипулация. Той говори за "партията на войната" и причислява към нея украинският посланик в Полша Василий Боднар. Защо - заради думите му: "Когато Русия започне да се разпада, аз доброволно ще стана губернатор на окупираната Москва, за да управлявам правилно териториите". Само че те са дадени без контекст - Боднар каза това като отговор, след като руският диктатор Владимир Путин предложи Украйна да се управлява от ООН. На база на какви основания - самият Путин не оспори избора на Володимир Зеленски за президент на Украйна през 2019 година, но систематично го изкарва нелигитимен заради изтеклия му мандат, без да признава, че при военното положение в Украйна мандатът се замразява, което е фиксирано в украинската конституция. А военно положение в Украйна има, защото Путин я нападна. Нито ООН, нито Тръмп се съгласиха с Путин - Още: Путин поиска временно управление на Украйна от чужди държави докато там се проведат избори (ВИДЕО)
"В Полша не липсват нито завоеватели на Калининград, нито бъдещи губернатори на Санкт Петербург, които са на една вълна с г-н Боднар. Единственото нещо, което им липсва, е истинската сила. Те учудващо напомнят на онези бъбриви еротомани, които разказват нечувани истории за сексуалните си приключения. Въображаеми", добавя цинично авторът.
Автор: Павел Лисицки, за Do Rzeczy
Превод: Ганчо Каменарски
