Германският министър на външните работи Аналена Бербок не изключва възможността за изпращане на германски войници в Украйна, които да следят за спазването на евентуално примирие с Русия.
Die Welt цитира думите на топ дипломата на Берлин, която казва, че възможността за международно военно присъствие за гарантиране на прекратяването на огъня се разглежда като допълнение към други гаранции за сигурност - например членството в НАТО. По време на срещата на външните министри на Алианса на 3 декември украинският първи дипломат Андрий Сибиха отхвърли всякакви алтернативи на покана за Киев да стане член на отбранителния съюз: Украйна официално се отказа от всякакви гаранции за сигурност, които заместват членството в НАТО.
Запитана за евентуалната роля на Германия по въпроса за изпращане на миротворци в Украйна, Аналена Бербок заяви, че Берлин „ще направи всичко по силите си, за да подкрепи всичко, което ще послужи на мира в бъдеще“. Изявленията ѝ дойдоха именно по време на срещата на външните министри на НАТО.
Репортерът на таблоида BILD Петер Тиде отбелязва, че това е първият път, в който член на германското правителство се изказва за част от възможен мирен план след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като президент на САЩ.
Миротворци в Украйна: какво се знае?
Все по-често се поставя въпросът кой би могъл да осигури мироопазващи сили в Украйна в случай на извънредна ситуация, особено на фона на предстоящата смяна на властта в САЩ. Не е изключено Тръмп да се опита да окаже натиск върху Киев и Москва за преговори. За тази цел той би могъл например да заплаши Украйна с прекратяване на военната помощ, ако тя откаже да седне на масата. В такъв случай той би могъл пък да обяви на руския диктатор Владимир Путин, че отново ще увеличи военната помощ за Киев, ако Кремъл не преговаря, пише Die Welt, припомняйки части от изтекли в медиите планове на кръга около републиканеца.
Още: Тръмп подготвя плана, от който се страхуваха в Русия
Новият ръководител на външната политика на ЕС - бившият естонски премиер Кая Калас - заяви през уикенда, че според нея е възможно европейски войници да осигурят евентуално прекратяване на огъня в Украйна. Според нея те биха могли да дойдат и от държави, които в миналото вече са изразили готовност за обсъждане на изпращането на войски на място. Сред тях са например Франция и Прибалтийските републики. Припомняме, че още през февруари френският президент Еманюел Макрон подхвърли тази идея, като първоначално тя срещна остра съпротива сред почти всички членове на Алианса.
Снимка: Аналена Бербок, Getty Images
Още: Рюте предупреди Тръмп със "страшна заплаха“ за САЩ, ако има лоша мирна сделка за Украйна
Френският вестник Le Monde наскоро съобщи, че в Европа са се възобновили тайните обсъждания за изпращане на войски в Украйна.
В същото време британският The Times твърди, че в НАТО не биха искали да изпратят войски в Украйна, защото ако западните военни бъдат убити от руската армия, страни като Великобритания могат бързо да бъдат въвлечени във войната.
Междувременно бившият британски министър-председател Борис Джонсън призовава за изпращане на британски мироопазващи войски, които да охраняват границата на Украйна в случай на бъдещо прекратяване на огъня с Русия, цитиран от Independent.
Разполагането на мироопазващ контингент е възможно само със съгласието на всички страни в конфликта в Украйна, заяви в края на ноември говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Така той коментира предоставената от руската Служба за външно разузнаване информация за "плановете на Запада за предполагаема окупация на Украйна под прикритието на изпращане на мироопазващи сили", както гласи прочитът на пропагандната и контролирана от държавата информационна агенция ТАСС.
Още: Тръмп да си го ... с мирния си план: Игра на тронове с мира в Украйна (ОБЗОР - ВИДЕО)
Украйна в НАТО: перспективите
Всички тези дискусии се водят на фона на големия въпрос - ще получи ли Украйна покана за членство в НАТО и кога. Според Le Monde няколко държави, сред които САЩ, Германия, Унгария, Словакия, Белгия, Словения и Испания, се противопоставят на поканата към Киев. Само Франция и Обединеното кралство подкрепят идеята, посочва изданието.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте вчера не даде надежда на украинския лидер Володимир Зеленски. Той заяви, че в момента Алиансът се занимава "повече с военна помощ и по-малко с дискусии за това как изглежда мирният процес“. Украйна трябва да бъде поставена в „позиция на сила“ преди евентуалните преговори с Русия, каза още Рюте и добави, че Киев не може да очаква покана преди 20 януари 2025 г., когато Тръмп встъпва в длъжност.
Наскоро Зеленски каза, че ако Украйна влезе в НАТО, това ще сложи край на горещата фаза на войната. Той каза в интервю за Sky News, че поканата на НАТО трябва да важи за страната в границите ѝ от 1991 година. За момента обаче окупираните от Путинова Русия украински земи може да останат извън тази сметка и да бъдат върнати на по-късен етап, по пътя на дипломацията, смята украинският президент.
Още: Зеленски предава окупираната украинска земя за членство в НАТО: Не е така (ОБЗОР - ВИДЕО)