Войната в Украйна продължава единадесети месец. През това време хиляди мирни жители загинаха под руски обстрел, милиони станаха бежанци. Украинските градове ежедневно са подложени на удари, някои вече са разрушени до основи. Протестите в Русия срещу инвазията бързо бяха потушени, самата дума "война" беше забранена – за това бяха блокирани сайтове, а хората бяха глобявани или изпращани в затвора. Появиха се и други репресивни закони, по-сурови наказания за онези, които властите смятат за "чуждестранни агенти", и нови санкции за отказали военна служба. Изданието "Медиазона"* показва в числа как е преминала 2022 година.
310 дни война в Украйна
Сутринта на 24 февруари руската армия, по заповед на Владимир Путин, нахлу в Украйна. Официалната цел на така наречената специална военна операция (както Кремъл нарича войната), и до днес е унищожаването на военни съоръжения, но от първия ден на войната Русия започна ракетни атаки по жилищни домове, училища и болници.
По данни на ООН към 26 декември от обстрели са загинали 6884 украински мирни жители, включително 429 деца. Всъщност жертвите са много повече, в условията на продължаващите боеве и окупация информацията за жертвите на войната е трудно бързо да се провери и потвърди.
От февруари насам Главната прокуратура на Украйна е регистрирала повече от 60 000 престъпления, извършени от руските военни: обстрел на градове, убийства на цивилни, изтезания, изнасилвания и мародерства. Мрачен символ на войната стана Буча, град под Киев, който беше под окупация от 5 до 31 март. Според украинските власти през това време там са загинали повече от 400 души, някои са били изтезавани преди смъртта. През септември въоръжените сили на Украйна успяха да освободят завзетата през пролетта част от района на Харков и откриха масови гробове и подземия, където са били изтезавани хора. Жителите на Харков споделяха за жестоки издевателства и мародерства. Руската страна нарича всички подобни съобщения "фейкове", но за престъпленията признаваха и самите войници.
12 800 000 украинци станаха бежанци
Според украинския омбудсман Дмитро Лубинец от началото на войната 4,9 милиона души са се преместили в по-малко опасни райони на страната, а 7,9 милиона – около 20% от населението – са заминали в чужбина. В същото време над 13 милиона остават в окупираните територии и в зоната на бойните действия. Бягайки от войната, много украинци бяха принудени да избягат в Русия, други бяха изведени насилствено, а след това се озоваваха следствения арест.
Най-силно от обстрели пострадаха градовете на Донецка и Луганска област на Украйна, някои от тях бяха фактически унищожени. Така в окупирания Мариупол по оценка на ООН, са повредени до 90% от многоетажните сгради. Украинските власти смятат, че повече от 22 000 жители на Мариупол са били убити при обстрелите. Волноваха, малко градче на 60 километра от Мариупол, се превърна в руини след две седмици боеве. „Волноваха като град вече не съществува“, констатира украинската гранична служба още през март.
Претърпяла няколко големи неуспеха на фронта до есента, Русия премина към целенасочено унищожаване на енергийната инфраструктура на Украйна. Ракетните удари оставят градове без светлина, вода и топлина. В началото на декември премиерът на Украйна Денис Шмигал обяви, че всички топло- и водноелектрически централи в страната са повредени. „Всеки от нас трябва да осъзнае, че тази зима ще преминем със съществени ограничения в потреблението на електроенергия“, заяви той.
9 санкционни пакета прие ЕС срещу Русия
Заради инвазията в Украйна Русия стана световен лидер по брой наложени ѝ санкции още към началото на март. Към тях се присъединиха десетки страни по света. Европейският съюз наложи срещу Русия девет пакета от ограничения върху финансовата, енергийната и транспортната индустрия, а също и върху технологиите. Най-големите руски банки бяха изключени от системата SWIFT, платежните системи Mastercard и Visa спряха да работят в Русия, чуждестранните активи на Централната банка бяха замразени. Под санкциите попаднаха множество руски компании. Според Института за лидерство на Йейлския университет повече от 1200 чуждестранни компании са напуснали Русия или са ограничили дейността си в страната – от производители на сладкиши до автомобилни строители.
Под санкции попаднаха депутати от Държавната дума, министри и длъжностни лица от различни нива, руски държавни медии, военното ръководство, роднини на чиновници и хора, близки до Кремъл. Няколко европейски страни затвориха достъпа на руснаци с туристически визи и спряха издаването на нови, руски спортисти бяха отстранени от участие в почти всички международни състезания.
10 712 загинали руснаци са потвърдени от открити източници
Руската армия претърпя сериозни загуби още в първите дни на войната – и от първите дни руското Министерство на отбраната ги крие. Сергей Шойгу спомена тези цифри само два пъти, последния път през септември. Според него в Украйна са загинали 5937 руски военни.
Изданието „Медиазона“ води поименен списък на войници и офицери, чиято смърт е потвърдена. Към 30 декември вече са потвърдени имената на повече от 10 хиляди загинали военни. Тези данни не отразяват действителното ниво на загубите, взети са предвид само проверени съобщения от роднини, местни власти, регионални медии и доброволци.
В първите дни на войната се появиха и първите отказали да воюват – военни, които не са готови да изпълняват заповедите на своите командири. Някои от тях биват изпращани в незаконни затвори и „ями“, принуждавани да се върнат на фронта, други стават обвиняеми по наказателни дела за самоотлъчка и неизпълнение на заповеди.
През юли стана известно, че за войната в Украйна се вербуват руски затворници: представители на ЧВК „Вагнер“ и нейният основател Евгений Пригожин често посещавали колонията. Трудно е да се оцени надеждно броят на привлечените затворници, но статистиката на Федералната служба за изпълнение на наказанията показва, че към края на октомври затворническото население на Русия е намаляло с 23 000 души. На доброволците се обещават пари и помилвания, а за дезертьорство ги заплашват с екзекуция. През ноември беше публикувано видео (внимание – видеото съдържа сцени с насилие и не се препоръчва на лица под 18 години и на чувствителни хора!) с бруталната екзекуция на бившия затворник Евгений Нужин, който се предаде на въоръжените сили на Украйна (и в крайна сметка беше разменен за украински военни) – главата му беше разбита с чук.
Но редовите военни, доброволците и затворниците не бяха достатъчни за продължаване на войната: на 21 септември Владимир Путин обяви началото на „частична“ мобилизация, въпреки че неведнъж е обещавал, че няма да бъдат изпращани резервисти в Украйна.
Беше организиран истински лов за мъже във военна възраст: мобилизирани бяха и бездомни до пунктове за раздаване на храна, музиканти в репетиционни бази и чиновници в офис центрове. Призовки, противно на уверенията на властите, получиха и многодетни бащи, хора с увреждания и дори мъртъвци. Мобилизираните веднага започнаха да се оплакват от лошо снабдяване, „скотски условия“, липса на нормална подготовка и неполучените обещани плащания.
Мобилизацията се превърна в капан за наборници с договори: сега те не могат да се откажат, защото всички договори, сключени с Министерството на отбраната, според указа на Путин, ще бъдат валидни до нейния край. Освен това депутатите въведоха в Наказателния кодекс понятията „мобилизация“ и „военно време“ и силно затегнаха членовете за „престъпления против военната служба“. Руските съдилища вече произнасят присъди по новите членове за дезертьорство и самоотлъчка по време на мобилизацията.
180 дела за военни „фейкове“ са образувани в Русия
Още в първия ден на войната в десетки руски градове хора излязоха на протест. Митингите бяха брутално разпръснати от силите за сигурност. Впоследствие екипът на "ОВД-Инфо" е изчислил, че от началото на инвазията в Украйна участници в антивоенни акции в Русия са били задържани 19 478 пъти.
На втория ден от войната руското отбранително министерство обвини независимите руски медии в разпространение на „фейкове“ – така ведомството нарича новините за обстрела на украински градове и смъртта на цивилни. На 4 март Държавната дума допълни Наказателния кодекс с член 207.3, предвиждащ до 15 години затвор за „публично разпространение на умишлено невярна информация“ за армията. За такава се счита всяка информация, която се различава от официалните доклади на Кремъл. Законопроектът веднага беше подписан от Владимир Путин.
Според правозащитника Павел Чиков в Русия вече са образувани 180 наказателни дела по член 207.3 от Наказателния кодекс.
В началото на декември политикът Иля Яшин беше осъден на 8,5 години затвор за стрийм за убийствата на цивилни в Буча. През юли колегата на Яшин Алексей Горинов получи седем години затвор по същото дело. Наскоро в Санкт Петербург съдът започна да разглежда делото на художничката Александра Скочиленко, която е обвинена в „разпространение на фейкове“ заради това, че е сменяла етикети с цени в магазините с листчета с репортажи за войната в Украйна. Поредният обвиняем по „фейковото“ дело стана опозиционерът Владимир Кара-Мурза.
5518 административни дела за „дискредитация“ на армията са постъпили в съда
Едновременно с поправките за „фейковете“ руските депутати приеха законопроект за наказание за „дискредитиране“ на армията: в Кодекса за административните нарушения се появи член 20.3.3, който предвижда глоба до 100 хиляди рубли за физически лица. Повторно нарушение, извършено в рамките на една година, вече води до наказателно дело по новия член 280.3 от Наказателния кодекс.
До края на декември „Медиазона“ е преброила 5518 протокола за „дискредитиране“ на армията, постъпили в съда. Те били съставяни например за слушане на украинската песен „Червона калина“ (и то неведнъж), за антивоенни изказвания, за видеоклипове с оплаквания от мобилизираните, за отказ от служба по убеждения (впоследствие това дело беше спряно), за бюлетини с антивоенни лозунги и дори за плакат без думи: „*** *****“.
Бившият кмет на Екатеринбург Евгений Ройзман например стана обвиняем по наказателно дело за „дискредитация“ на армията, преди това срещу политика три пъти беше съставян протокол по подобен административен член. След няколко административни дела е образувано наказателно дело и срещу якутския музикант Айхал Амосов.
По изчисления на „ОВД-Инфо“ най-малко 393-ма души са били преследвани за тяхната антивоенна позиция в Русия. В тази статистика правозащитниците са взели предвид всички, които са били разследвани за изказване срещу руската инвазия в Украйна, включително тези, чийто протест не е бил мирен: от началото на войната из цяла Русия периодично пламват военни комисии, полицейски участъци, административни и производствени сгради. До края на декември „Медиазона“ е преброила 77 такива случая.
9300 блокирани сайта заради военна цензура
Още в първия ден от нахлуването в Украйна Роскомнадзор изиска журналистите, пишещи за войната, да публикуват само „данни от официални руски източници“. Скоро започна масово блокиране: DOXA, „Настоящее время“, „Дождь“, „Ехото на Москва“, The Village, томската TV2, BBC, Deutsche Welle, Meduza, Радио Свобода, „Холод“, „Псковская губерния“, „Кавказки възел“, „7x7“, „Бумага“, The Insider, „Люди Байкала“ и други медии. „Медиазона“ беше блокирана на 6 март.
Някои редакции спряха работа, други се съгласиха да премахнат материалите, предизвикали критиката на цензурата, и спряха да пишат за войната, а трети се преместиха в чужбина. Според Роскомсвобода до 22 декември в Русия е бил ограничен достъпът до 9300 сайта. Роскомнадзор блокира услугата за ученици „Знание“ (заради въпрос относно руската инвазия), популярната платформа за шахматисти chess.com (за връзки към статии за войната) и базата стокови снимки и видеоклипове Pexels (за антивоенни призиви).
Заради „фейкове“ бяха блокирани Facebook, Instagram и Twitter. Освен това в края на март Тверският районен съд на Москва призна Meta, компанията майка на Facebook, Instagram и WhatsApp, за екстремистка организация за решението да промени правилата и временно да не изтрива публикации с призиви към насилие срещу „руските нашественици”.
Военната цензура бързо се премести от интернет офлайн: още в началото на март Руската медийна група състави списък с „нежелани“ музиканти, осъдили инвазията, а споменаванията на Украйна и Киев бяха премахнати от учебниците на издателство „Просвещение“, едно от най-големите и най-старите в страната.
515 „чуждестранни агенти“ са вписани в единния регистър на Министерството на правосъдието
В началото на декември влезе в сила поредният репресивен закон – „За контрол върху дейността на лица, намиращи се под чуждо влияние“. Сега за руснаците стана още по-лесно да попаднат в списъка на „чуждестранните агенти“. В единния регистър на Министерството на правосъдието вече има над 500 „чуждестранни агенти“, на които са наложени много задължения и ограничения: те трябва да поставят етикети на материалите си, да подават редовно отчети, забранено им е участието в предизборни кампании, организирането на публични събития, да обучават деца и т.н. Книгите на „чуждестранни агенти“ от тази година могат да се продават само в запечатани непрозрачни опаковки с маркировка "18+".
Нарушаването на многобройните и практически невъзможни за изпълнение изисквания за отделен „чуждестранен агент“ може да доведе до административно или наказателно дело, а юридическото лице може да бъде закрито. В края на миналата година на това основание Върховният съд ликвидира най-старата неправителствена организация в Русия „Международен мемориал“, основана още в Съветския съюз преди 35 години. След това Московският градски съд взе същото решение по отношение на правозащитния център "Мемориал".
Пр.: Мемориал создаёт лживый образ СССР как террористического государства и очерняет память о ВОВ. С 1991 только Генеральная прокуратура реабилитировала 500 000 человек, а МВД - 3 млн. За последние два года ММ ни разу не обратился к нам за реабилитацией.#МыМемориал
— Полный ПЦ 2.0 (@hrc_memorial) December 28, 2021
Общо през 2022 г. депутатите приеха над 650 законопроекта. Например в Наказателния кодекс се появи нов член 275.1, който подвежда под отговорност за „конфиденциално сътрудничество“ с чужденци, което сега се приравнява на държавна измяна.
Преминаването на страната на врага по време на въоръжен конфликт също се равнява на предателство. Първото известно дело по този член е срещу 21-годишен московчанин, който се опитал да замине за Грузия. Според разследващите оттам той планирал да замине за Украйна, за да се присъедини към легиона „Свобода на Русия“.
На 29 декември Владимир Путин подписа закон за доживотни присъди за „подривна дейност“. „Съпричастие към диверсия“ ще се наказва с лишаване от свобода от 10 до 20 години.
……
* „Медиазона“ е руска онлайн медия, основана през септември 2014 г. от членовете на Pussy Riot Надежда Толоконникова и Мария Альохина. „Медиазона“ се фокусира върху отразяване на новини, анализи, колумнистика за съдебната система, правоприлагащите органи и пенитенциарната система на Русия, както и различни прояви на преследване на руски граждани заради техните политически възгледи. Главен редактор на „Медиазона“ е бившият журналист на „Газета.Ru“ и заместник-главен редактор на „Русская планета“ Сергей Смирнов. В изданието са се преместили и значителна част от журналистите на „Русская планета“, замислена от главния редактор Павел Пряников като „ляволиберална медия“, но напълно променила своята посока след смяна на ръководството. На 6 март 2022 г. Роскомнадзор блокира „Медиазона“ заради отразяване на инвазията на Русия в Украйна.
