Случаите на агресия в училище не зачестяват, просто е било вдигнато "булото" върху тези институции, обяви на прескоференция в Благоевград Офелия Кънева, председател на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД).
По думите на Кънева всъщност досега най-малко сигнали за насилие се подавали от образователните институции, а там децата прекарват най-много време от живота си. Само от 1 юни 2016 до 1 юни 2017 година Държавна агенция за закрила на детето е работила по 25 000 преписки, реализирала е близо 300 проверки, а 5 цифрен е броят на консултациите, които били осъществени чрез националната телефонна линия за деца.
За периода 1 юни 2016 – 1 юни 2017 статистически цифрите на насилие, но не само в училищата, са по-високи, но според Кънева това не е защото има увеличение в броя на случаите, а защото от ДАЗД са положили много усилия да дефинират по-добре какво е "насилие", информира Агенция "Фокус".
Заместник-директорът на агенцията д-р Валентин Димитров също коментира темата за агресията в училище, като каза, че тя може да се проявява в различни форми и това, което се случва към момента, е, че институциите и медиите я отразяват едва след като се е случила. Той отбеляза, че в тази връзка от държавната агенция имат два основни аспекта за овладяване на агресията. „Едното е превенция на самата агресия още вътре в училище и обхващане на сигналите, но и възпитание на хората, които участват в процеса на съобщаване за риск от агресия“, обясни д-р Димитров.
ДАЗД е провела редица срещи с всички ведомства, които имат пряко отношение към децата и по-специално Министерство на младежта и спорта и Министерство на образованието и науката. В резултат са постигнати изводите, че агресията трябва да се трансформира в нещо, което да е креативно. Димитров допълни, че ако това се случи, агресията няма да избуява във форма на насилие, а в спорт, създаване на театрални групи, във възпитание на децата. Той приветства идеята да има видеокамери в училищата, но само ако това се случва по английския модел, където видоенаблюдението е разположено в така наречените "точки на съприкосновение", където е възможно да има риск за детето.
