37,9% от деветокласниците са функционално неграмотни по природни науки. За сравнение, процентът във Виетнам е само 6.
По четене функционално неграмотните са 41,5%, а по математика - 42%. Това показват резултатите от международното изследване PISA, което представиха в министерството на образованието. Изследването е проведено в периода от 14 април - 15 май с участието на 6363 ученици на 15-16 годишна възраст от 180 училища.
Най-катастрофално е представянето ни по четене. В тази област продължаваме да държим дъното на ЕС и даже да се влошаваме. Тук средният резултат на учениците ни е 432 точки - с 4 по-малко от 2012 г., само с 2 повече от 2006 г., но с 61 точки по-ниско от средното за ОИСР, т.е. изоставането на българчетата е с година и половина. 41.5% от деветокласниците ни са функционално неграмотни по четене, т.е. могат да четат и пишат, но не могат да разберат, осмислят и използват в житейска ситуация прочетеното.
По математика средният резултат на учениците ни е 441 точки - с 2 т. повече от 2012 г., с 28 т. повече от 2006, но с 49 точки по-нисък от средния за ОИСР. Тук ни изпреварва дори Румъния, като само Кипър от държавите - членки на ЕС, остава след нас.
В основния фокус на изследването - природни науки, българчетата се класират на 45-о място от 72 държави по грамотност. Това включва не просто теорията по природни науки, а уменията за използването й за обясняване и анализиране на природните явления. Средният ни резултат тук е 446 точки, колкото и преди 3 г., докато средното ниво за ОИСР е 493 т. Приема се, че разлика от 40 точки се равнява на една година учене, т.е. българските деветокласници изостават по природни науки с една година от връстниците си по света.
"Проблем има. Стъпките са 3 - признаване, диагноза, лечение, коментира министърът на образованието Меглена Кунева. "Нека няма паника, няма нужда да се злорадства на гърба на българското образование. Трябва да се мобилизираме", допълни тя, цитирана от 24 часа.
Според ръководството на МОН, за да се повишат резултатите, училището трябва да е интересно и да учи учениците да мислят критично.
PISA измерва доколко учениците в края на задължителното си образование са формирали знания и умения, които ще им позволят да се конкурират успешно на трудовия пазар, т.е. доколко наученото ще им помогне да се справят в живота.
