Предучилищното образование става задължително и за 4-годишните деца, решиха депутатите на първо четене. Промените са залегнали в Закона за предучилищното и училищното образование, внесени са от Министерски съвет и предизвикаха сериозен дебат в пленарната зала.
Още: Кабинетът отпусна милион за образователни програми и иновации в училища
Още: Изплащат стипендии на ученици от училищата по културата и изкуствата
Крайният срок за въвеждането му е учебната 2023/2024 година. За гласуваха 105 депутати от ГЕРБ, "Обединени патриоти" и ДПС, 52-а народни представители от БСП и "Воля" се въздържаха, а четирима бяха против.
В момента предучилищното образование е задължително за 5- и 6-годишните деца, а на градина ходят 78 процента от 4-годишните. Мотив на управляващите за намаляване на възрастта на задължителното образование е необходимостта да се обхванат всички деца от различните етнически групи, както и да се ускори езиковото и когнитивното им развитие
Според приетите днес законови промени задължителното предучилищно образование за 4-годишните деца ще се осъществява само в детските градини, а обучението ще е както досега - предимно чрез игри. Общините ще имат три години да осигурят места в градините за всички деца, тъй като в големите градове има недостиг на места.
Още: Нови близо 10 млн. за образователни програми раздаде щедро служебният кабинет
Още: Учебната година да се удължи с една седмица: Предложение на МОН
Въпреки че няколко пъти бе обяснявано, че задължителното обучение за 4-годишните ще става само и приоритетно в детските градини, текстът, който приеха депутатите, гласи, че децата на 4 г. ще могат да провеждат заниманията си и в училище по изключение - ако в населеното място няма детска градина, в която да се обучават.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: По-големи учителските заплати, но различно: Данни с колко иска да ги вдигне служебното правителство
Още: Ученици играха кючек върху чиновете в гимназия в Ихтиман
Разисквания
Мотивите на законопроекта представи заместник-министърът на образованието и науката Таня Михайлова, която подчерта пред депутатите, че разширяването на обхвата на предучилищното образование е важно за езиковото, когнитивното и социалното развитие на децата.
Според международните изследвания по-високи резултати показват онези деца, включени по-продължително време в предучилищно образование. Проучване на МОН сред началните учители също потвърждава данните. Към момента обхванатите в предучилищно образование са 91,5% от 5-годишните и едва 78% от 4-годишните деца. Разликата от 13,5% са деца, чийто майчин език не е български и у родителите липсва отношение към образованието.
Още: tbi bank и УНСС създават нови възможности за студенти с първата "Академия за таланти"
Предложението е финансово обезпечено, категорични са вносителите. Подкрепено е и с 3-годишна програма. Средствата са на стойност 210 млн. лв. и са заложени в държавния бюджет за тази година. Заделени са средства и за изграждане на 70 нови детски градини с над 5 хил. места. Предвижда се и 3-годишен период, в който общините да се подготвят, за което ежегодно ще се отпускат 12 млн. лв. за издръжка и 32-33 млн. за компенсиране на таксите.
„Днес е поредният добър ден за образованието в този мандат!“, заяви по време на дебатите депутатът от „Обединени патриоти“ Милен Михов, който изтъкна необходимостта държавата да осигури всички необходими условия за реализацията на тази промяна. Според него падането на възрастта за задължително предучилищно образование ще помогне за „по-спокойното и дълготрайно семейно планиране“, а мярката ще има и „демографски измерения“.
„Проблемът с недостига на места в детските градини, особено в големите градове, трябва да се реши в спешен порядък, защото това е неадекватност“, призова от своя страна народният представител от ДПС Ерол Мехмед. Той подчерта, че от партията му ще подкрепят законопроекта, но заяви, че в него „липсва темата за езика“, припомняйки отново тезата на ДПС за свободното изучаване на майчин език в училищата. От партията призоваха още да отпаднат напълно таксите за детските градини, защото „грижата за всички деца трябва да е еднаква“.
От БСП също повдигнаха въпроса дали държавата ще успее да се справи с това предизвикателство. „Имаме ли достатъчно подготвени учители и адаптирани учебни програми? Имаме ли гаранции за всички заинтересовани участници в процеса деца, родители и учители, че предлаганата мярка може да бъде приложена навсякъде?“, попита Евдокия Асенова.
Социалистите прогнозираха напрежение между родители и директори на градини, тъй като вероятно ще се наложи в групите да има повече от 30 деца, което и сега е повод за спорове.
Важна част от промените са свързани и със законовата регламентация на обучението в електронна среда. То ще може да се прилага за цял клас, за цяло училище и за отделни ученици, които по здравословни или други уважителни причини не могат да посещават училище за не повече от 30 учебни дни.
Може да се прилага и като елемент на иновация в организацията в иновативните училища при съответните ограничения – не повече от 20 % от учебния план.
Сериозни критики към този тип обучение изрази народният представител от групата на левицата професор Иво Христов.
Според депутата от БСП пътят към ада е постлан с електронното обучение, тъй като то ще произведе биороботи.
Председателят на ресорната комисия в парламента Милена Дамянова от ГЕРБ контрира, че не трябва да се говорят лъжи по отношение на електронното обучение.
В отговор Стоян Мирчев от БСП каза, че ГЕРБ иска образованието на българските деца да бъде равно на образованието на "спящия човек с банкнотите от 500 евро на шкафчето".
Според приетите текстове приходите на училищните настоятелства от имущество ще трябва да бъдат използвани за подкрепа на съответната образователна институция.
