Голямата промяна в българското висше образование е, че студентите по медицина вече са повече от традиционното за много години най-популярно "право". Учещите най-хуманната професия са се увеличили с 81%, става ясно от новото, осмо издание на Рейтинговата система на университетите в България, което бе представено вчера (20 декември) в Министерството на образованието и науката, пише "24 часа".
Все пак най-много са студентите по икономика - над 40 000, което е далеч пред втората специалност - администрация и управление, с 18 000 студенти. За 5 години в тези специалности е настъпил спад на бройката от по около 30%. Педагогиката е на трето място, с около 13 000 студенти, което е увеличение с 2 000 души за 5 години. Като цяло броят на студентите във висшите училища през 2018 г. намалява с близо 15% в сравнение с 2013 година.
Най-високо продължава да е заплащането на завършилите "Информатика" в СУ "Св. Климент Охридски" - над 3800 лева. А дипломата от "Администрация и управление" в Американския университет в Благоевград пък носи средна заплата от 3194 лева. В топ 5 на най-високите заплати според дипломата влизат и "Информатика и компютърни науки" в Нов български университет - 3142 лева, "Комуникационна и компютърна техника" в Технически университет - София - 2820 лв. и "Математика" в Софийския университет - 2756 лв.
Интересното е, че най-много за 5 години се е качило заплащането в металургията - с 509 лева, фармацията е на второ място - 446 лева повече, а информатиката е трета - 446 лева.
Най-много лидерски места като добро заплащане по специалност има СУ - 17. Техническият университет в София е с 6, а Медицинският в София и Американският университет в Благоевград - с 4.
В 40 от 52 професионални направления първенци са висши училища от София. Университетите извън София доминират в специалности, свързани с обществения и аграрния сектор. Държавни университети са отличници в 47 направления, а частни - в 5.
