През 2015 г. в образованието се случиха съществени промени. През годината се даде приоритет на училищното образование, като реформата във висшето забави своите темпове. Средното и основното образование бяха реорганизирани, а новите учебни планове за някои класове предизвикаха сериозни полемики.
Годината започна със заявката, че държавата ще плаща само за един учебник - този, който учителят избере. Децата ще учат по един учебник и държавата ще купува само един учебник, а не всички, които са на пазара.
В края на януари гимназистите бяха изненадани от новината за нова матура. Беше съобщено, че плановете са учениците да държат държавен изпит и по компютърни умения след 10 клас, а препитването да бъде изцяло онлайн.Според заявките два други изпита след 7 клас също ще се провеждат в мрежата. Става дума за т.нар. малки матури по природни и обществени науки. Основните изпити по български и математика, с които се извършва приемът в гимназията, обаче ще останат на хартия.
Отново в края на януари просветният министър Тодор Танев обяви замисъла на министерството децата да започват училище на 5-годишна възраст и да се преминава към целодневна форма на обучение. Той допълни и че се обмисля нов тест вместо матура за влизане в университетите.
На 5 февруари Народното събрание прие на първо четене Законопроекта за предучилищното и училищното образование, който разреши частните училища и детски градини вече да могат да получават субсидия от държавата.
В края на февруари се заговори за първи път по-усилено за идеята за въвеждане на предмет "Гражданско образование" в училище.
В края на април проф. Танев заяви, че дуалната образователна система ще бъде изпробвана в две училища у нас, които няма да са в столицата, а намерението на министерството е дуалното образование да покрие 100% от професионалните училища в средното образование.
През май председателят на парламентарната комисия по образование и наука Милена Дамянова съобщи, че в езиковите гимназии се въвежда задължително изучаване на три предмета на чуждия език, който изучават учениците.
Седмица по-рано комисията реши математическите и природо-математическите гимназии да могат да осъществяват прием от 5 клас.
След като приеха на второ четене текстове от новия Закон за предучилищното и училищното образование, депутатите от комисията решиха в самостоятелна форма на обучение занапред да могат да се обучават не само деца със здравословни проблеми и с изявени дарби, но и такива, чиито родители са изявили подобно желание.
В началото на юни бе съобщено, че през новата учебна 2015/2016 г. и за шестокласниците ще бъде създадена целодневна организация на учебния ден. Това ще се отнася и за всички ученици от първи до осми клас на средищните училища (вкл. непътуващите). Целта е намаляване на броя на отпадащите от училище деца и повишаване на качеството на обучение.
Образователната комисия пък взе решение учителите и директорите да бъдат атестирани на всеки 4 години. Ако атестираният персонал получи два пъти най-ниска оценка, ще следва освобождаване от длъжност.
От МОН съобщиха и че в новия закон се предвижда корекция във формулата за определяне на делегираните бюджети.
На 1 септември председателят на КНСБ Пламен Димитров обяви, че заплатите в средното образование ще бъдат увеличени от октомври, а за целта са предвидени допълнителни 20 млн. лв.
На 3 септември НС окончателно одобри държавната помощ за частните училища и детски градини.
С първият учебен звънец пък беше даден и старт на пилотния проект за дуално обучение в две професионални гимназии - Професионалната гимназия по хранително-вкусови технологии "Проф. Д-р Георги Павлов" в София и Професионална гимназия "Иван Хаджиенов" – Казанлък.
На 17 септември депутатите решиха основно образование да се завършва в 7 клас, учениците от 1 до 4 клас да не могат да повтарят годината, учениците от 1 до 3 клас да не се оценяват количествено, а дуалната система на обучение да се организира във втория гимназиален етап за ученици, които са навършили 16 години.
Беше решено и с глоба в размер от 50 до 150 лв. да се наказват родители, които не запишат децата си в детска градина или училище, а право на шофьорска книжка да имат само лица, които са завършили първи гимназиален етап от средното образование, т.е. имат завършен 10 клас. Завишаването на образователния ценз обаче ще влезе в сила след 7 години - през 2022 г.
В средата на октомври медиите разпространиха новината, че в образователното министерство обсъждат нови проекти на учебните планове по литература, от които отпадат произведения на Ботев, Вазов, Яворов, Дебелянов, Елин Пелин и още редица български класици. След като скандалът набра скорост, от МОН побързаха да се оправдаят, че предложенията били стари и нямало намерение за орязване на българската литература.
Същевременно от министерството решиха да удължат учебната година за учениците от 1 до 8 клас.
В края на октомври стана ясно, че според новите учебни планове в 11 и 12 клас отпадат напълно предметите история, география, физика, химия, биология, философски дисциплини др. Те ще се изучават единствено на местата, на които учениците са ги избрали като СИП или ЗИП. За сметка на това ще се изучава повече литература, физическо възпитание, рисуване и новият предмет - гражданско образование. Последваха протести на учители по география, история и философски дисциплини.
Плановете предвиждат още задължителните часове по първия чужд език в езиковите гимназии да се намалят наполовина.
След като учебните програми за 1 и 5 клас бяха пуснати за обществено обсъждане, те предизвикаха сериозни критики в обществото.
Предвидено е в 1 клас да се изучава предметът "технологии и предприемачество". Първоначално се планираше първолаците да се обучават и как се пише sms, но в последствие от министерството оттеглиха това свое предложение.
Първокласниците ще учат и азбуката по нова методика, а не както досега - първо гласните, а след това съгласните. Вдига се и трудността по математика, като децата в 1 клас ще боравят вече с числа до 100.
Петокласниците пък вече няма да изучават българска история, а единствено Аантичност и Средновековие. Конспектът по литература е значително орязан, но за сметка на това се въвежда нов жанр, в който учениците от 5 клас ще трябва да творят - "отговор на житейски въпрос".
В 3 клас пък ще се учи "компютърно моделиране".
Основният проблем с новите програми за 1 и 5 клас се оказаха учебниците. Всички експерти са единодушни, че времето до 15 септември е прекалено малко, за да могат учениците да получат в началото на новата учебна година променените учебници. Книгоиздателите смятат, че най-рано през втория срок на следващата година ще могат да доставят новите учебници, което би създало неудобство за самите ученици. От МОН обаче отказват да отстъпят от решението си.
Учениците вече ще имат възможност да сменят гимназията си и след 10 клас. Възможно е в този период да се оформи втора кандидат-гимназиална кампания, като причината е фактът, че във втория етап на гимназията се учат основно профилиращи предмети.
В края на годината стана напълно ясна и схемата за увеличаването на учителските заплати. Въпреки първоначалните уверения, че всички ще получат по 70 лв., всъщност се оказа, че истината е далеч по-неприятна. На практика такова увеличение ще има само за педагозите на минимална заплата, които не са много. Повечето ще получат добавка от едва 20 - 25 лв.
Така реформите в образованието получиха широк, но противоречив обществен отзвук. Системата на училищното образование бе реорганизирана и в качествен, и в количествен аспект. Мнозина експерти са категорични, че готвените промени са прекалено амбициозни, за да бъдат въведени още през следващата учебна година, но засега от МОН държат експериментът да продължи.
