Тенденцията за забавяне на инфлацията в България продължи и в края на 2023 г., но поскъпването в отделни сектори не спира и дори изпреварва средния ръст на потребителските цени, отчетен от Националния статистически институт (НСИ). Заедно с поскъпващите стоки и услуги, бизнесът има за задача да се справи и с трудностите на пазара на труда в страната. Тази комбинация от фактори е и едно от основните предизвикателства пред икономиката ни.
След пика на инфлацията в България през септември 2022 г., когато тя достигна 18.7% на годишна база, индексът на потребителските цени бележи постоянен спад, като данните на НСИ за ноември 2023 г. показват, че инфлацията в този месец е 5.4%, измерена спрямо ноември 2022 г. На фона на утихващия на пръв поглед тренд, възнагражденията на работещите в страната продължават стремглавия си ръст. Според данни на Министерството на труда и социалната политика през третото тримесечие на 2023 г. средната брутна заплата за първи път достига 2000 лв. Увеличението е с 14.7% на годишна база, като това е един от най-бързите темпове на ръст на заплатите в последните десет години.
От потребителска гледна точка големият ръст на заплатите и успокояването на инфлацията са добри новини. Това обаче са рискове за бизнеса, тъй като разходите за осигуряване на работна ръка се увеличават. Именно динамиката на пазара на труда е една от основните причини за повишаващите се заплати.
Поскъпване в отделните сектори
Към края на миналата година бизнес климатът в България се влошава, заради по-неблагоприятните условия в строителството, търговията на дребно и сектора на услугите, сочат данните на НСИ. Основните затруднения на компаниите остават несигурната икономическа среда, недостигът на работна сила, конкуренцията в бранша и цените на материалите.
По отношение на движението на цените, картината е разнородна. Ако в промишлеността и строителството очакванията са продажните цени да останат без промяна през следващите три месеца, то при услугите прогнозите са за продължаващ ръст на цените.
Последните данни на НСИ към ноември 2023 г. показват, че най-голямо повишение се наблюдава в сферата на здравеопазването - 10.3%, и общественото хранене, с 10.2%. Веднага след тях са стоките и услугите, където увеличението е 9.8%, както и сектор развлечение и култура, с повишение 9.6%. Храните, които са с най-голяма тежест в потребителската кошница, продължават да отбелязват ръст, който е с 5.9%.
Очакванията са през 2024 г. инфлацията да бъде средно около 4-5%, като прогнозите варират от около 3% на годишна база от МВФ и БНБ, до 5.6% от Световната банка.
Комунални услуги
През 2023 година най-осезаемо бе поскъпването на ВиК услугите в цялата страна, което продължава и през 2024-а. Изминалата година започна с драстично увеличение в цената на водата – в някои региони то достигна 40%, като най-скъпа стана водата за жителите на Силистра, Разград и Смолян. От 1 януари 2024 г. с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) влезе в сила поредно поскъпване на цените на ВиК услугите в цялата страна средно с 15%. ВиК операторите обносновават промяната в цените с инфлацията и необходимостта от инвестиции във водоснабдителната система, които да подобрят качеството на услугата.
Цените на телекомуникацинните услуги се увеличиха в началото на 2023 г. на базата на отчетената през предходната година инфлация – около 15% спрямо данните на НСИ за последните 12 месеца. Като част от причините за повишението на цените телеком операторите посочиха нарастващите оперативни разходи, повишеното потребление и инвестициите в инфраструктрура, особено след въвеждането на ултрабързите 5G мрежи.
При електроенергията ръстът е по-малък - от 1 юли токът за битовите потребители в България поскъпна с 4.37% средно за страната. Най-малко увеличение на цените на електроенергията има за абонатите на EVN - с 3.78%, а най-голямо - за тези на "Енерго Про" - с 5.43%. При "Електрохолд" повишението е с 4.24%. Настоящите цени са валидни до 30 юни 2024 г. – след това КЕВР следва да вземе решение за регулираните цени на тока за битови потребители.
Цените на топлоенергията останаха практически без промяна в сравнение с предходния годишен период 2022-2023 г. С последното решение на КЕВР те се повишиха минимално с между 0.05% и 0.48%. Основна причина за по-малкото увеличение на цената на парното е поевтинялата цена на природния газ, както и няколкото по-сериозни увеличения на цените на отоплението през миналата година.