Аз съм Динко, на 24 години, ходя по планини, обичам да спортувам и работя в банка. Най-много държа да имам готини и свестни приятели. Приятелите ми трябва да са пичове. Трябва да ме дърпат нагоре, да ми дават благоприятна среда и най-важното - трябва да са отговорни и честни с мен. Не правя компромиси. Според мен, когато работиш за някого, е същото. Не трябва да правиш компромиси със своите принципи заради този, който стои срещу теб. Не може да приемаш някакви странни схеми и изненади със заплатата, не може да приемаш, че един стаж трябва да включва само носене на кафета и едно безкрайно ксерокопиране. За да е истински отговорен един работодател, според мен, трябва друго. Няма как да му пука само за това доколко добре си е подредил производствения процес, трябва да мисли и за служителите си. Когато е отговорен, е отговорен на всички нива. Тогава се отнася с достойнство и уважение към всички – клиенти, партньори и служители.
На мястото, където работя, има отношение към служителите - залага се на равния старт. Работейки, служителите могатда се развиват, да получават необходимите обучения. Например, за всеки, който има нужда от английски език в работата си, се осигурява курс в тренинг центровете на групата ПроКредит. Това, според мен, е отговорна грижа за служителя - да става всепо-добър и по-знаещ.
Ние в банката не получаваме бонуси. И така, според мен, е редно в нашата сфера. Клиентът знае, че аз не му пробутвам кредит, защото лично печеля пари от това. Не работя, за да си взема бонуса, няма и нездравословна конкуренция в офиса. Бонусите те карат да поставяш на първо място личния интерес пред този на клиента. А това не е морално. Ако имах бонус, можех да не взимам под внимание рисковете за клиента, да претупвам случаите, да не изпипвам детайлите или каквото щеш, а да гледам само да направя още една бройка отпуснат кредит. Не това е начинът обаче. Рискът при една бонусна система е много повече от „положителния“ ефект, който тя носи. Стимулът да успяваш в работа си трябва да е друг. Не трябва да са само парите. По-важното е да си честен със себе си и другите хора, да правиш нещата по правилния начин.
Всички казват, че в България преобладава лошият пример - на безотговорния работодател. На мен ми се ще да преобладава добрият. Вярвам, че това е възможно, ако всеки човек отстоява принципите си. Аз съветвам всеки да търси работодател, който ще влага в него и ще му помага да се развива. Такъв, който ще му дава възможности, а не само материален стимул. От възможностите за напредък по-ценно няма. Работодателите да са отговорни не е пожелание, а задължение. Така е честно! И така трябва да бъде!
