Народното събрание не прие още на първо четене ограничаване на плащането в брой. От ГЕРБ предложиха границата да бъде смъкната - от 10 000 на 5000 лева, но това предложение не мина, предаде БГНЕС. Така плащания в брой на територията на България могат да се правят, стига да са до 10 000 лева.
По време на дебатите председателят на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова изтъкна, че кешовите плащания били в основата на нелоялните плащания. Точно Стоянова беше двигателят за сваляне на границата до 5000 лева, като всъщност първоначалното предложение беше даже за по-ниски граници - 5000 лева за следващата година, но само през първите шест месеца, през втората половина на 2018 година вече 3000 лева, а от 2019 година - само 1000 лева.
Гледната точка "против"
Според Таско Ерменков от БСП борбата със сивата икономика не е с ограничаването на плащанията с брой, а с документите, които институциите издават или не издават – касови бележки и фактури. “Борбата със сивата икономика е въпрос на контрол как приходните агенции си вършат работата и следят. Кешът няма да ви помогне”, добави той.
Как баба Иванка от село ще си взема 6000 лв. от аренда, като нито има карта, нито посттерминал, запита Александър Сабанов от "Обединените патриоти".
Георги Гьоков от БСП изтъкна, че нормално мислещият човек би гласувал против предложението на ГЕРБ. "Това не значи, че милея за сивата икономика. Ако това решение доведе до увеличаване на пенсиите наесен, цялата ПГ на БСП ще ви подкрепи", обърна се той към депутатите от ГЕРБ.
Нямаме толкова средства годишно за увеличаването на пенсиите по начина, по който БСП го предлага, отговори му Стоянова. Кешовите плащания са в основата на нелоялните плащания, допълни тя.
Александър Иванов от ГЕРБ изрази мнение, че кешовите плащания до 5000 лв. нямало да затруднят обикновения гражданин, но може би притесняват хората с нерегламентирани доходи.
