Европейските страни се изправят пред необходимостта на намалят потреблението на газ, тъй като руските доставки биват силно ограничени. Това обаче не е единственият случай на ограничение на потреблението на стоки в световната история.
В периодите на войни, обсади и социални борби, страни от цял свят имат зад гърба си дълга и болезнена история на ограничения в потреблението на храни, горива и дори вода. Представяме някои от най-знаковите моменти, подбрани от Reuters.
Събития, белязали ограничението на стоки
1793-1794 г. – Настъпва кризата с хранителните продукти, която е следствие на Френската революция от 1789 година. Правителството на Максимилиан Робеспиер е принудено да ограничи дажбите от зърно, дори чрез налагането на строги наказания като осъждането на смърт. Тази политика обаче довежда до падането му от власт и до гилотинирането му на Площада на Революцията през 1794 година.
1914-1918 г. – Много страни, участвали в Първата световна война, страдат от недостиг на хранителни продукти. Германският контрол върху храните довежда до идеята за „ерзац“ храни, които всъщност са непълноценни заместители на дадени продукти. Съществуват дори заместители на хляба, направени от сушени картофи и слама. Недохранването става основен проблем. През същия период САЩ не въвежда дажби, но информационна кампания озаглавена „Храната ще спечели войната“ бива насочена срещу разхищението на храна и спомага за намаляване на потреблението.
1938 г. – По време на войната между Япония и Китай, империята налага тавани на цените и ограничава потреблението на стоки като захар, ориз, дрехи и дървени въглища. Японското правителство издига лозунги като „екстравагантността е наш враг“, за да ограничи потребителското търсене и насърчава домакинствата да отглеждат сами зеленчуци, за да компенсират недостига на храна. Налагането на дажби в страната продължава и по време на Втората световна война.
1940 г. - Великобритания налага купонна система една година след включването ѝ във Втората световна война. Всеки гражданин получава купони за закупуване на основни хранителни стоки като захар, месо и сирене. Предприема се политика за насърчаване на домашното отглеждане на плодове и зеленчуци. Купонната система на острова продължава до 1954 година.
1942 г. – След нападението над Пърл Харбър, гумите се превръщат в първата стока, чиято покупка САЩ бива ограничена от януари 1942 година. Ограниченията в потреблението на бензин и храни са наложени през май като постепенно в рамките на година обхващат допълнително стоки като захар, кафе, месо, олио, консервирана риба, сирене и кондензирано мляко. Макарони със сирене става предпочитаната от милиони американци храна, защото се приготвя с малко продукти, чиито дажби са ограничени. Политиката на налагане на дажби приключва през 1947 година.
1945 г. – След края на Втората световна война дажбите от източната страна на Желязна завеса са обичайно явление, но ограниченията варират в различните страни. В Унгария граждани чакат години за покупката на автомобили и стационарни жични телефонни. В Полша пък ограниченията обхващат захарта, цигарите, обувките, бензина и месото. Това води до гладни стачки и разрастване на независимия самоуправляем профсъюз „Солидарност“ в началото на 80-те години.
1957 г. – След като решението за пълна колективизация в Северна Корея през 50-те години на миналия век влиза в сила, започва разпределение на храната по дажби. Производството е толкова ограничено, че не успява да задоволи основните хранителни потребности, което води до хроничен недостиг на храни. През 1980-те и началото на 1990-те повечето севернокорейци получават между 10% до 30% от полагаемите им дажби от ориз.
1973 г. – Наложеното от арабските страни петролно ембарго вкарва Европа в енергийна криза и води до въвеждането на мерки за ограничаване на потреблението на горива. Дания, Италия, ФРГ и други страни забраняват шофирането в неделя. Франция въвежда ограничения на скоростта по пътищата и спира телевизионните излъчвания след 23:00 ч., за да насърчи хората да лягат рано и да пестят електричество. Великобритания не прибягва до дажби за гориво само заради петролните си залежи в Северно море, но някои магазини в лондонския Уест енд се връщат към използването на старите газови лампи, за да пестят електричество. В Швеция проведените кампании за насърчаване на намаляването на потреблението водят до дългосрочни промени. Така в скандинавската страна употребата на петролни продукти намалява с около 16% до 1980 година.
2011 г. –Силно земетресение и цунами от 11 март 2011 г. са причината за ядрена авария в японската атомна централа Фукушима. Вследствие на това токът спира често в района на Токио. Бензиностанциите биват временно затворени, а покупките на продукти са силно ограничени. Стига се дори до редене на опашка с цел контрол върху разпределението на питейна вода.
2014 г. – Президентът на Венецуела Николас Мадуро предприема политика на ограничения при покупката на хранителни стоки, която има за цел да спре купувачите да се презапасяват с продукти, които после да препродават.
2020 г. – Кубинската купонна система, въведена малко след Кубинската революция от 1959 г., се завръща по време на COVID пандемията. Целта е да се ограничат контактите на кубинските граждани по време на пазар. Основни артикули като перилни препарати и препарати за миене на чинии стават обект на нормиране поради техния недостиг. В други стани по света определени стоки биват силно ограничени в магазините след нарушаването на веригите за доставки.
