Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) поиска спешна среща с министър-председателя акад. Николай Денков във връзка с въвеждането на минимален допълнителен данък.
Още: Тръмп приклекна с някои мита за Китай заради iPhone, Apple и Nvidia
Още: Ще си стиснат ли ръцете САЩ и Иран за ядрената сделка?
Проектът на Министерски съвет е от 7 декември и вече е внесен в деловодството на Народното събрание. Молбата за спешна среща е по повод обсъждане на предвидените за гласуване правила за въвеждане на допълнително облагане с минимален ефективен данък от 15% в България.
"Предвид важността на предложените промени в данъчната рамка на страната от 2024 г. трябва да изразим пред Вас настояването на бизнеса за въвеждането на изключение за съществена стопанска дейност съгласно Директива (ЕС) 2022/2523 и в съответствие с подхода на всички останали държави-членки на ЕС", подчертават от КРИБ и изброяват аргументите на бизнеса, изложени и в рамките на общественото обсъждане на законопроекта и работата на Комисията по бюджет и финанси към НС.
Още: Парламентът прие промените при данъците за гражданите, какво е новото?
Още: Кой ще плати цената за митата на Тръмп?
Още: Пилешко с хлор и говеждо с хормони: Защо никой не иска да купува от САЩ, въпреки призива на Тръмп
"Всички становища на бизнеса съдържат две основни послания. Първото е, че бизнесът подкрепя въвеждането на глобален минимален данък съобразно Директивата. Второто послание – бизнесът настоява предвидените в Директивата данъчни облекчения да бъдат въведени и в България. Към настоящия момент няма друга държава-членка на ЕС, която да не е въвела данъчните облекчения по Директивата. Изготвеният от Министерство на финансите и внесен от Министерски съвет Законопроект, не предвижда въвеждане на изключението за съществена стопанска дейност с всички последици от подобен фискален подход", пишат от КРИБ.
В писмото си те изброяват възможните рискове, които биха последвали за България, а именно - риск от влошаване на инвестиционната среда, както и че страната ни ще бъде изключение от предоставянето на облекчение в ЕС.
Още: Фон дер Лайен заплаши с допълнителни налози американските технологични гиганти
Още: Четири въпроса към държавата за магазините в пощите - нула конкретни идеи как ще работят
Още: Бизнесът възхвали ГЕРБ, ДПС и БСП за сваления таван на компенсациите за тока
"Въвеждането на механизма на глобалния минимален данък ще доведе до допълнителна данъчна тежест за членовете на големи чуждестранни и национални групи, които ще оперират в по-неблагоприятна данъчна среда спрямо техните конкуренти от по-малки групи. ... Въвеждането на глобален минимален данък от 15% отнема този ефект за големите групи като изравнява нивото на облагане с това в редица други държави, с които се намираме в пряко съревнование за привличане на инвестиции. Един от малкото инструменти, с които може частично да се запази това предимство в наш интерес, е именно въвеждането на облекчение за инвестициите в реалната стопанска дейност. Обратно – отказът това да бъде направено ще бъде изтълкуван като ясен сигнал за промяна в политиката по стимулиране на инвестиционния растеж", пишат от КРИБ.
Още: Изненада с вноса на втечнен природен газ в Европа
Още: ЕС и Китай започнаха преговори за премахване на митата върху електрическите автомобили
От конфедерацията са категорични, че бизнесът настоява изключението за съществена стопанска дейност, предвидено в Директива (ЕС) 2022/2523 да бъде въведено в ЗКПО. "Това не би намалило в значителен размер очакваните постъпления в бюджета и същевременно би запазило конкурентната позиция на България като привлекателна инвестиционна дестинация", пише още в позицията.
