Бизнесът – реалният сектор има истинските потребности. Имам идея как помощта за бизнеса да сработи веднага, заяви пред Actualno.com консултантът Кристиян Вълков. Той представлява KV Consulting - компания, фокусирана да съдейства на предприятията да опимизират дейността си най-вече финансово-счетоводно.
Според него е крайно време да се окомплектоват всички мерки във вид, в който никой не може да каже: "Не съм доволен“, „Не работи“, „Не мога да го чакам“, „Не го разбирам“, „Не съм го чул“, „Не съм го видял".
Той е категоричен, че справим ли с тази ситуация, конкурентността получава шанс да се възстанови и да има съвсем друга енергия в българските предприятия, която в момента липсва.
Становището му е твърде интригуващо, затова го представяме в подробности.
Всички сме наясно, че българският бизнес няма висока добавена стойност, с малки изключения. Това означава, че наличността на капитали, които са свободни и биха могли да се ползват от бизнеса за реакция в моменти, в които той не работи или работи при много по-намалени обороти, не са особено големи.
Мерките за кредитиране във финансовите институции също понякога са трудно смилаеми за българския предприемач, защото често единственото, което банката я интересува, е недвижимата собственост, притежавана от предприятието. Ако такава е налична и предприятието е в добра финансово-счетоводна форма, те биха били склонни да му дадат оборотен или инвестиционен кредит. Често той обаче отнема не малко месеци ресурсът да бъде усвоен – това е моментът, в който средствата са налични за ползване.
В началото на пандемията имаше преустановяване на дейности, силен първоначален шок в икономиката, българските предприятия имаха нужда да си направят един reality check, което означава да направят равносметка - какво се случва и колко време ние бихме могли да съществуваме, ако не работим един-втори-трети месец, или работим при 30-50% капацитет - било защото са затворени пазари или са заболели служителите ни.
Повечето предприятия имат технически лица, които разбират съществото на производствената дейност, но трудно се справят с управлението на финансите. Тоест, те като цяло имат една годишна сметка и знаят, че тази година дейността им е струвала Х лева, да видим дали сме успели да спечелим нещо. Трудно навлизат в реалната себестойнност на продукта и трудно могат да направят някакво коректно планиране – казва Вълков.
Когато дойде време за мерки и те трябваше веднага да помогнат на предприятията, това не се случи. Основната причина беше времето, в което бизнесът трябваше да чака да обявят процедури, да кандидатства по тях, да сключи договор, да отчете одобрените средства и накрая да притежава една сума, която дали му е свършила работа след този дълъг период на чакане - между 6-8 до 12 месеца за средни предприятия за 150 000 лева, едва ли.
Той кандидатства август 2020 и получава средства август 2021, когато вече, ако не е успял да се справи сам - дали със собствени резерви или друг тип финансиране, изобщо нямаше да съществува.
Тоест, най-важното при мерките, което трябваше да се знае още в ден Първи, беше бързината на ликвидност, която ще се предостави на бизнеса.
Да направим една равносметка на мерките.
Тези от по 10 000 лева изглеждаха като подарък на 27 000 микро и малки предприятия. Те също толкова бавно дойдоха, че повечето се съмнявам да са имали възможност реално да ги потребят за продължаване на дейността. Покриха си стари разходи. Но колко предприятия продължиха да съществуват благодарение на тези средства е въпрос.
Често малките фирми си покриха наемите, комуналните услуги или нещо друго, което не им позволява да продължат дейност, а намалява задлъжнялостта, натрупана във времето.
Впоследствие имаше мярка за малки предприятия с приход от над 500 000 лева, наречени "големите малки" през 2019 на стойност по 50 000 лева. И на средните предприятия - от 150 000 лева.
Средно предприятие означава, че или има приход от над 20 млн. лв., или има над 50 души персонал.
150 000 лева при този персонал означава, че ще успеете да покриете възнагражденията за два до три месеца с осигуровките. Тоест, чакането 12 месеца, за да покриеш 2-3 месеца възнаграждения в момент, в който си стопиран да работиш или нямаш пазар, означава, че ти реално няма да успееш да дочакаш тази субсидия, ако не си се справил със собствено финансиране.
Често субсидията, получена от средните предприятия беше използвана за погасяване на данъчни задължения, защото фирмите бяха изправени пред обстановка, в която никога не са попадали. Тоест, спасяването на бизнеса продължава да е в риск, защото само се намаляваха стари задължения.
Тези три мерки бяха основните, които даваха гарантирана ликвидност дори в бъдещ период. Оттам-нататък почти 2 години нямаме нищо, което да казва на предприятията: "Бъдете спокойни. Вие със сигурност ще получихе Х на брой пари". Защо казвам "със сигурсност" - защото ако си одобрен в процедурата, колкото и време да мине, ще получиш едни средства.
Другата основна мярка беше 60/40.
В началото тя беше при едни условия, постижими за масата бизнес, защото изискваха 20% спад. Съответно повечето предприятия успяваха да се възползват от нея. Към днешна дата тази мярка е изключително утежнена, защото изисква да си имал средно месечен спад в 2021-ва спрямо 2019-та, а и конкретно месеца, за който кандидатстваш, примерно януари 2022-ра: 30-40% и повече спад.
В условия на такава страшна инфлация, вдигане на разходната норма на всяко перо, ако някой бизнес с нормална рентабилност от 5 до 10%, какъвто е масовият, има 30-40% спад, просто няма да може да съществува.
Тоест, тази мярка задължава по някакъв начин или да продължи да работи в условията на невдигане на цените си, което би го убило и е абсурдно да се възползва от тази мярка, или малкият бизнес да го накара неконкурентно да бъде по-гъвкав.
Какво означава това!?
Създава се тенденция да си оставиш старата фирма и старите служители да си съществува без приходи, за да получаваш субсидия по 60/40, а да изградиш нова структура, която да генерира приходите ти. Съответно там да генерираш печалби. Ти получаваш дотиране, което не е конкурентно спрямо всички други, които са коректни, имат организация, която не може от днес за утре да си смени името и булстата. Тя на практика не може да ползва тези средства.
Мярката трябва да бъде така организирана, че бизнесът, който успя да устои, който доказа, че може, да получава тези средства при ясни условия, които са адекватни и гарантирани във времето напред. Не може бизнесът да знае само за месец или два напред какво ще получи, както е сега.
Другото, което трябва да се промени, е кои служители да получават тази субсидия. В момента има ред изисквания - ако сте преустановявали дейност в първоначалната пандемия, има списък със служители, които са спрели дейност. Ако те и в момента са ваши служители, биха могли да вземат субсидия. Но ако имате нови служители, заменили сте някои от старите, имате нова длъжност, защото искате да се развивате и има конкурентност, която трябва да наваксате, а този човек е назначен през последните месеци, нямате право да кандидатствате за него. Това трябва да се обмисли, за да се помогне на бизнеса да стимулира развитието си. Ако сега му казваме: "Не наемай нови хора, защото за тях няма да получиш нищо", по какъв начин ние го караме да върви напред!?
Субсидиите за ток
Ликвидността е основното нещо, което трябва да се осигури. Когато ви се заявява, че ще бъде получена субсидия за изразходената енергия за месец декември 2021-ва и тя ще бъде в сметките за февруари (а те са за януари), означава: "Плати си сметката за декември през януари, защото иначе ще ти спрат достъпа до електропреносната мрежа, а ние впоследствие ще ти възстановим част от тези пари".
Някой питали изобщо бизнеса дали може да си плати тази сметка, която е 4 до 5 пъти по-висока в сравнение със същия месец на предната година. Никой не си задава въпроса какво се случва в периода, в който се чака субсидията. А това са стотици милиони, които бизнесът трябваше от някъде да намери. Когато знаем какъв е необходимият период за усвояване на една кредитна линия, може да си представите дали повечето са съумели да си платят навреме сметките за ток през декември 2021 г., без да им се начислят лихви.
Ваучерната система
Търсят се нови механизми за освобождаване на тежестта от осигуровките за сметка на служителя и работодателя. Една от предложените мерки в новия бюджет от 1-ви април е ваучерната система, която се предоставя на работодателите, да бъде променена. Тя да стига таван от 200 лева, чрез които да бъдат компенсирани, да бъдат плащани комунални услуги не само храни, както беше до сега.
Основният проблем към момента с ваучерите е изискването те да бъдат предоставени при равни условия за всички служители. Ако имате 100 човека, но 50 от тях много добре работят, а другите не толкова, трябва да раздадете на всички еднакво.
Трябва да се позволи всяко дружество, тъй като то познава начина на работа на персонала си, да има вътрешна методика - дали бонусна система или по друг начин оформена, която недискриминационно да стимулира служителите да бъдат отговорни в работния ден и да допринесат за работодателя си. Така да се получи един многократно по-благоприятен ефект, отколкото просто едно раздаване на средства, ненатоварени с осигуровки.
Да се обмисли не само това, което може да даде държавата, а какво може да спести на бизнеса.
Ще дам един пример със средствата по ОП "Иновации и конкурентоспособност". Последните години имаше няколко процедури за закупуване на оборудване - енергийна ефективност, ресурсна ефективност, подобряване на производствения капацитет. По всички процедури кандидатът е задължен да представи бизнес план съответно с възходящо развитие за следващите години. Масово бизнесът декларира, че през следващите години ще търпи развитие. Ако той не търпи развитие обаче, ще му бъдат наложени финансови корекции.
Представете си, ако за някой предприемач годините, които се сравняват, са били 2020 или 2021-ваи той бъде наказан в тези условия на здравна, политическа, икономическа и каквато и да е друга нестабилност. Средно тези средства са от половин до един милион лева. Ако има спад, рискът е от връщане на цялата стойност по проекта.
Трябва спешно да се прегледа тази методика, да бъде консултирана с Европейската комисия, ако се налага, да се обясни, че ние продължаваме да работим в условия на пандемия, да се премахне изцяло или да се намали драстично рискът, който е реалистичен.
Всичко това е жизнено необходимо да се преосмисли, да се постави в една рамка, да се презентира еднократно.
Основен проблем е също как информацията достига до бизнеса. В момента тя достига на парче - с един облик в един ден, с друг облик на следващия. Има неясен период, неясни условия и накрая немалко са предприятията, които просто отказват да се ангажират с кандидатстване и компенсиране, защото им се струва време, което ще дадат срещу неясно какво, а основната им дейност страда.
Трябва да се направи подход за това, което държавата смята да предостави, адекватно. Да изброи всичко на една страница, да го презентира в един ден, обявен седмица-две по-рано, през всички възможни канали - телевизионни, интернет сайтове, които се четат, като вашия, и да достигне наведнъж до хората. Целта е бизнесът да разбере, някой го е грижа за него, че е важен за държавата и тя държи информацията да е ясна.
