Аз мисля, че това е технологията на властта донякъде - как се взимат решения. За КТБ не се говори много. Стенограмата се справя с едно от последствията на КТБ и нито повече, нито по-малко. Това заяви банкерът Левон Хампарцумян относно разсекретяването на стенограмата от Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) при президента Росен Плевнелиев от 29 юни 2014 година.
Още: Митата на Тръмп биха били катастрофа, треперят в САЩ
Още: Енергиен консултант: Ние продължаваме да внасяме руски газ
След като има обществен интерес, разсекретяването на такива документи е важно, коментира още той.
Actualno.com припомня, че стенограмата от КСНС при президента Росен Плевнелиев от 29 юни 2014 г. показа политически спорове относно бъдещето на кабинета "Орешарски" и решение какво да се прави по отношение на банковата система, която е в стресов период след фактическото затваряне на Корпоративна търговска банка.
Стенограмата обаче беше публикувана със заличени части от текста – според президента Румен Радев това са имена на банки и финансови институции, различни от КТБ.
Още: Украинската икономика ще расте, но прогнозата е ревизирана за по-малко увеличение
Още: ЕС няма да удължава решението си за таван на цената на газа
Банковата система у нас
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Приходите от туризъм в Турция поставиха нов рекорд през 2024 г.
Още: Забавени заплати за милиони в строителството: Проверки на Инспекцията по труда
С парите на едни банки се спасиха едни други банки, обобщи Хампарцумян какво се е случило с банковата система след затварянето на КТБ. На системно ниво ние се самоспасихме като банкова система. Депозитите вървят нагоре, лошите кредити падат, стана ясно от думите на банкера в ефира на БНТ.
Нивото на кредетиране започна да расте предпазливо. Хората купуват къщи, коли - по-дълготрайни неща. Сега сме в периода на новото нормално - не криза, анализира ситуацията с банковата система Хампарцумян.
Когато средата е добре развиваща се, лихвите отиват надолу. Тенденцията лихвите да отиват надолу говори за една по-добра икономика, каквито се условията в повечето европейски страни. Би трябвало да очакваме някакво повишение, което обаче в никакъв случай няма да е шоково, отбеляза още Левон Хампарцумян.
Още: Вече и за онлайн магазините: Нова фаза на бойкота срещу високите цени в Хърватия
Още: Инфлацията във Франция се ускори през януари