Има и български краставици, има и български домати, макар и много малко. Друг е въпросът, че в основната си част оранжерийните зеленчуци са вносни. Но не можем да говорим за намаляване на българското производство, подчерта министърът на земеделието Десислава Танева пред Нова телевизия.
Според Танева заради наводненията българските производители имат затруднения, но е и факт, че има много продавачи, които слагат надпис български плод и зеленчук, а всъщност това не е вярно. В този смисъл БАБХ още е длъжна на българския производител – трябва да има повече проверки и да се установяват нарушенията в етикирането, посочи земеделският министър.
В новия закон за храните определено санкциите ще бъдат завишени, категорична е Танева. Земеделският министър посочи и, че ще има специална категоризация в етикетите, която да указва колко пресен всъщност е продуктът. Това ще се прави и с идеята възможно най-пресни продукти да отиват в училищата.
Десислава Танева посочи, че се вземат сериозни мерки срещу нелегалния внос, но по думите ѝ трябва да се внимава с укриването на ДДС, което е основен проблем при този вид внос. Министърът каза, че пломбирането на камиони на границата не работи и затова е премахнато, но се действа в други насоки.
Да, полските яйца заемат голям дял на пазара ни, но българските яйца са по-хубави, дори заради начина на производство, каза Танева. Гледайте маркировката на яйцата – печатът дава подробности за производителя, категоричен е земеделският министър. Най-големият проблем е изтекъл срок на годност, но има много малко такива установени случаи, поясни министърът.
Падането на млечните квоти
От три-четири години е ясно, че млечните квоти в Европа падат. С оглед на това Танева заяви, че руското ембарго е по-неприятният момент за млечния ни сектор от падането на квотите. България никога не е достигала квотата си, но големи производители като Полша са били глобявани. Проблемът е, че руското ембарго затвори млечната продукция в рамките на европейския пазар и затова и българската магазинна мрежа е заливана от такива продукти. Поискала съм компенсации, но все още няма решение – имаме обаче подкрепата на десетина страни-членки, които имат сходни с нашите проблеми, заяви Танева.
Български производители се оплакват, че всяка година изкупната цена на млякото пада - сега е 35 стотинки за литър. Има и критика към земеделския министър, че в Европа имаше подготовка за падането на квотите, а ние – не. В Холандия, в Германия дават по 500 евро на крава, казват производителите. Защо като ЕС одобри „хуманното отношение към животните” т.е. по 65-100 евро допълнително на животно, тези пари ги няма, попитаха фермерите.
Ние сме член на ЕС, не можем да не се съобразяваме. Нашият бюджет не е голям като този на Холандия, на Германия, каза Танева. И обясни, че за една крава ще има помощ от ЕС заради това, че е под селекционен контрол. Сумата ще стане от 225 лева близо два пъти повече.
На въпрос какво ще бъде направено с пасищата за добитъка, които щели да бъдат „четани” от хора, които нямат животни, Танева припомни, че вече е променен Законът за собствеността. Затова текат процедурите в общините да се отдадат общинските пасища според броя на животните. Проблемът е в договорите за отдаване, но съгласно изискването на регламентите вече се взема предвид кой има животни и кой не. Нещата ще се променят, но не за една година, обясни Танева.
За финал земеделският министър каза, че е уволнила всички служители, позволили изсичане до голо на гора в Сливенско. Танева каза, че сечта е узаконена документално, но това е било неоснователно.
