Проблемът с въглищните централи се задълбочава. Вчера (17 април) стана ясно, че ТЕЦ „Марица Изток-2“ ще поиска 92% увеличение на произвежданата от тях електроенергия. Това увеличение се дължи на драстичния скок на цените на въглеродни емисии. Ако миналата година цената за тон CO2 е била 13,85 евро, то днес тя вече е 27,38 евро.
От КЕВР заявиха, че почти нищо не могат да направят, за да възпрат този тренд. Повишаването на производствените разходи във въглищните ни централи е факт. Регулаторът няма кой-знае какви полезни ходове – ако натисне изкуствено цената на електроенергията надолу, това на по-късен етап ще се завърне с още по-страшна сила, пише анализаторът Борислав Боев в специален блиц коментар за Actualno.com.
А загубите за въглищните централи се увеличават. Като пряко следствие от скока в цената на въглеродните емисии, държавната ни "Марица Изток-2" е регистрирала загуби от 330 млн. лева за миналата година. Стойността на закупените квоти за тази година пък е 324 млн. лева. За съжаление, емисионната политика на Европейския съюз прави ТЕЦ-овете икономически нерентабилни. Те формират гръбнака на българската енергетика (над 40% участие в микса) и няма как да бъдат зачеркнати от днес за утре. Разбираемо е, че замърсяването при горенето на въглища е най-голямо в сравнение с останалите базови енергийни източници като природен газ и АЕЦ, но нашата държава трябва да се бори за запазването на въглищните централи поне в средносрочен план, докато се намери устойчиво решение.
Всякакви промени в сектора ще бъдат изключително болезнени, защото Маришкия басейн е най-големият промишлен комплекс в Югоизточна Европа. Той дава работа на над 30 000 души. Вторичните работни места са доста повече. Комплексът е със стратегическо значение не само за региона, но и за националната икономика.
Поскъпването на квотите неминуемо се отразява върху производствената себестойност на електроенергията. Така се заличават технологичните предимства на въглищните централи като тяхната висока разполагаемост, сигурност и надеждност на доставките. Съществува реалната опасност ТЕЦ-овете да се превърнат в икономически нерентабилен енергоизточник под изключителното влияние на един външен фактор – цените на въглеродните квоти. Поскъпването на произвежданата от тях електроенергия неминуемо ще се отрази и в крайната цена, а това ще има негативни последствия върху основните икономически агенти – бизнеса и домакинствата. В нашето съвремие електроенергията заема централно място в производствения процес. Освен че нейните доставки трябва да бъдат сигурни и надеждни, тя трябва да бъде и на приемлива цена. Само така предприятията могат да бъдат конкурентоспособни в произвежданите от тях продукти или услуги.
Какво може да се направи?
Българското правителство трябва сериозно да работи по въпроса с въглеродните емисии. Противодействието ще бъде трудно, защото страната ни е поела много ангажименти, свързани с климатичните политики. На европейско равнище България води съдебна битка заедно с Полша срещу завишените екологични норми от Европейската комисия. По време на климатичния форум в Катовице в края на миналата година българската делегация категорично заяви, че не подкрепя завишаването на еконормите. При тези реалности безсрочната дерогация на ТЕЦ „Марица Изток-2“ е повече от необходима. За да бъде постигната тази дерогация обаче, е нужно да бъдат направени значителни инвестиции в подобряването на екологичния профил на централите.
Въглищните централи заемат стратегическо място в българския електроенергиен микс, но високите екоизисквания от ЕК оказват пагубно влияние върху тяхната икономическа рентабилност. Битката за ТЕЦ-овете ще бъде тежка, но държавата трябва да намери механизми с които не само да гарантира работата на централите, но и да върне тяхната икономическа рентабилност. На европейско ниво е необходимо да се сформира алианс между държавите, които не само не искат, но и по чисто финансови причини не могат да си позволят да изпълняват завишените екологични изисквания, налагани от ЕК. Само по този начин може да бъде оказан натиск върху комисията и тя да преразгледа решенията си както по отношение на въглеродните квоти, така и по отношение на цялостната климатична политика.
