Проблемът с въглищните централи се задълбочава. Вчера (17 април) стана ясно, че ТЕЦ „Марица Изток-2“ ще поиска 92% увеличение на произвежданата от тях електроенергия. Това увеличение се дължи на драстичния скок на цените на въглеродни емисии. Ако миналата година цената за тон CO2 е била 13,85 евро, то днес тя вече е 27,38 евро.
Още: България e първа в ЕС по увеличение в цените на жилищата
Още: Пакистанските авиолинии отново летят до ЕС след четиригодишна забрана
От КЕВР заявиха, че почти нищо не могат да направят, за да възпрат този тренд. Повишаването на производствените разходи във въглищните ни централи е факт. Регулаторът няма кой-знае какви полезни ходове – ако натисне изкуствено цената на електроенергията надолу, това на по-късен етап ще се завърне с още по-страшна сила, пише анализаторът Борислав Боев в специален блиц коментар за Actualno.com.
А загубите за въглищните централи се увеличават. Като пряко следствие от скока в цената на въглеродните емисии, държавната ни "Марица Изток-2" е регистрирала загуби от 330 млн. лева за миналата година. Стойността на закупените квоти за тази година пък е 324 млн. лева. За съжаление, емисионната политика на Европейския съюз прави ТЕЦ-овете икономически нерентабилни. Те формират гръбнака на българската енергетика (над 40% участие в микса) и няма как да бъдат зачеркнати от днес за утре. Разбираемо е, че замърсяването при горенето на въглища е най-голямо в сравнение с останалите базови енергийни източници като природен газ и АЕЦ, но нашата държава трябва да се бори за запазването на въглищните централи поне в средносрочен план, докато се намери устойчиво решение.
Всякакви промени в сектора ще бъдат изключително болезнени, защото Маришкия басейн е най-големият промишлен комплекс в Югоизточна Европа. Той дава работа на над 30 000 души. Вторичните работни места са доста повече. Комплексът е със стратегическо значение не само за региона, но и за националната икономика.
Още: Строителството бележи ръст в края на 2024 г.
Още: За пет години: На печалба ли е България от частта на "Турски поток", изградена у нас?
Поскъпването на квотите неминуемо се отразява върху производствената себестойност на електроенергията. Така се заличават технологичните предимства на въглищните централи като тяхната висока разполагаемост, сигурност и надеждност на доставките. Съществува реалната опасност ТЕЦ-овете да се превърнат в икономически нерентабилен енергоизточник под изключителното влияние на един външен фактор – цените на въглеродните квоти. Поскъпването на произвежданата от тях електроенергия неминуемо ще се отрази и в крайната цена, а това ще има негативни последствия върху основните икономически агенти – бизнеса и домакинствата. В нашето съвремие електроенергията заема централно място в производствения процес. Освен че нейните доставки трябва да бъдат сигурни и надеждни, тя трябва да бъде и на приемлива цена. Само така предприятията могат да бъдат конкурентоспособни в произвежданите от тях продукти или услуги.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Какво може да се направи?
Българското правителство трябва сериозно да работи по въпроса с въглеродните емисии. Противодействието ще бъде трудно, защото страната ни е поела много ангажименти, свързани с климатичните политики. На европейско равнище България води съдебна битка заедно с Полша срещу завишените екологични норми от Европейската комисия. По време на климатичния форум в Катовице в края на миналата година българската делегация категорично заяви, че не подкрепя завишаването на еконормите. При тези реалности безсрочната дерогация на ТЕЦ „Марица Изток-2“ е повече от необходима. За да бъде постигната тази дерогация обаче, е нужно да бъдат направени значителни инвестиции в подобряването на екологичния профил на централите.
Въглищните централи заемат стратегическо място в българския електроенергиен микс, но високите екоизисквания от ЕК оказват пагубно влияние върху тяхната икономическа рентабилност. Битката за ТЕЦ-овете ще бъде тежка, но държавата трябва да намери механизми с които не само да гарантира работата на централите, но и да върне тяхната икономическа рентабилност. На европейско ниво е необходимо да се сформира алианс между държавите, които не само не искат, но и по чисто финансови причини не могат да си позволят да изпълняват завишените екологични изисквания, налагани от ЕК. Само по този начин може да бъде оказан натиск върху комисията и тя да преразгледа решенията си както по отношение на въглеродните квоти, така и по отношение на цялостната климатична политика.
Още: Спря газът от Азербайджан, ето какво предприе "Булгаргаз"
Още: Законодателни промени ще спират авариите с тока
