Разбира се, през България и непосредствено до нея, „докосвайки“ територията й, текат реки, които са по-дълги от Искър – достатъчно е да споменем Марица с нейните 472 километра, да не говорим за Дунав, който е дълъг 2852 км.
Но едно от най-ценните за всеки българин качества на Искъра е, че това си е чисто наша, българска река, която със своите 369 километра тече само на българска територия.
Искър извира от Рила на приблизително 1047 метра надморска височина, като се образува от сливането на две реки – Черни и Бели Искър. А от чисто географска гледна точка Искър представлява десен приток на Дунава, като се влива в него при село Байкал, на около 2,3 км от селото.
Природни и културни забележителности по поречието на Искър
Безспорно две от най-впечатляващите природни забележителности на Искъра са Панчаревският и Искърският проломи. Панчаревският бива наричан още Урвичко дефиле, дълъг е 22 км и започва от язовира „Искър“ до София. В най-тясната му част реката образува красива и плавна извивка - меандър, който е обявен официално за природна забележителност. Там на десния бряг се намира средновековната крепост Урвич, а на левия е разположен Кокалянският манастир.
Искърският пролом започва след града Нови Искър. Той е доста по-дълъг от Панчаревския – 65 км, и се отличава с рядка природна красота. Неслучайно Иван Вазов се вдъхновява от него за прочутия си разказ „Дядо Йоцо гледа“, написан през 1901 г., в който разказ героят му на въпроса какво гледа, отговаря с думи, които звучат като свещено заклинание: „Гледам българското!“.
И в двата пролома се намират многобройни природни и културни забележителности – които са изключително добра основа за разнообразни видове туризъм.
Например, хората, които любителски или професионално се занимават с алпинизъм, ще открият разнообразни пещери и скални форми, подходящи за тренировки и за обикновено спортуване като хоби и удоволствие.
В самата река има много и различни видове риби, а животинският свят в горите покрай коритото на реката е интересен и сравнително безопасен.
Културно-историческите обекти са крепостта Урвич на десния бряг, малко преди Кокаляне, и римското селище Улпия Ексус, разположено недалеч от устието на Искър в землището на село Гиген.
Днес в поречието се намират 6 манастира - „Свети Николай Летни“, Долнопасарелски, Кокалянски, Черепишки, Курилски и Струпешки.
Недалеч от град Роман в района на Мездра в Искъра се влива неговият най-голям приток – реката Малък Искър.
При селото Карлуково, недалеч от Луковит и Червен бряг, Искър прави завой на север. Между другото, под високите скали до Карлуково има великолепни дълбоки, тихи вирове – просто мечта за риболовци-въдичари.
А пещерата „Проходна“ в този район е известна на спелеолозите и на хората, които просто се интересуват от природни феномени, с най-високия естествен свод сред пещерите на Балканския полуостров.
Подхранването на Искър с вода в най-горния му басейн – Рила и околностите на планината, е предимно снежно. В останалите зони на поречието му е дъждовно. В Стара планина и Предбалкана реката се попълва и с подземни карстови води.
