Коледа е може би най-обичайният и почитан християнски празник. На празника оживяват вярвания и обичаи, идващи от дълбока древност, които пазим и до днес. Не всички от нас обаче знаят защо и как се е стигнало до съвременните ритуали, които спазваме (а понякога не) всяка година и си предаваме от поколение на поколение.
1. Бъдникът
Един малко позабравен символ на Бъдни вечер е Бъдникът. Неговото отсичане и донасяне в къщата се е правело от най-младия мъж в семейството. Той отивал в гората, за да избере здраво и плодовито дърво - дъб, бряст, круша или дрян, а преди да го отсече, моли за прошка. Дървото не бива да докосва земята и до дома се носи на дясно рамо.
Още: Как празнуват Коледа във Франция
Запалването на бъдника е цял ритуал и с него започва празничната вечеря на Бъдни вечер. Растението трябва да изгори изцяло, а на сутринта въглените се загасят с вино. Вярва се, че светлината и топлината на бъдника символизират раждането на новото Слънце и появата на Спасителя. Вечерта бъдникът гори през цялата нощ. Според поверието той има магическа сила. Затова пепелта от бъдника се използвала за лек, с нея се поръсвали ниви, лозя и ливади, за да бъдат плодородни.
2. Поглед в бъдещето
Според народните вярвания Бъдни вечер имала магичен характер и тогава можело да се види бъдещето - да се гадае за времето, плодородието и личната съдба на членовете на семейството. Именно това било и предназначението на “боговицата”, която днес наричаме просто питка с късмети. В нея се поставяли неща, чрез които да се разбере какво очаква стопаните на дома. Ако в парчето се падне сламка, това означава, че ще се роди много жито. Който намери клонка от плодно дърво, ще бъде щастлив и честит през цялата година. Тиквена семка пък предвещава умножаване на животните в стопанството.
Още: Как празнуват Коледа в Англия
Обичай е на Бъдни вечер да се гадае и за здраве. Всеки от семейството счупва по един орех и в зависимост от това дали ядката е хубава или гнила, го очаква здраве или болест. Всеки хвърля в горящия огън дрянова пъпка или зърна жито и се вярва, че ако те изпукат и подскочат, човекът ще се радва на добро здраве. Най-характерни за Бъдни вечер са моминските гадания за предстоящо задомяване. Девойките слагат първата хапка от трапезата под възглавницата си и вярват, че ще сънуват бъдещия си жених.
3. Да плашиш дърветата и животните
Един от коледните обичаи по нашите земи е почти забравен и се пази единствено от изследователите на нашия фолклор. Той по-скоро е ритуал за плодородие. Преди да се седне на трапезата или на разсъмване, се “заплашват” с изсичане дръвчетата, които не дават плод. Някой от семейството театрално вдига брадва да сече фиданката, а друг го възпира с обещание, че през другата година дръвчето ще роди богато и пребогато. Така се плаши и добитъка, който е нямал приплод. На някои места се среща “заплашване” и на жени, които не могат да заченат, както и на малки деца, които не са проходили навреме.
4. Месецът на “колачите”
По традиция във всяка къща се отглеждало поне по едно прасе, което се е клало на Коледа. Според фолклористите корените на тази практика са далеч във вековете, защото в митологиите на много народи свинята с нейната плодовитост се свързва с богинята Майка. Така са смятали траките (богинята Майка Бендида пасяла свине и предяла), както и древните гърци (любимо животно на богинята на плодородието Деметра). По-късно под влияние на юдаизма и християнството, започва да счита свинята за нечисто животно.
Още: Как празнуват Коледа в Германия
Клането на прасето и приготвянето на месото му у нас имат ритуален характер. Рано сутринта в дома, където ще се коли прасе, се събират съседи и роднини - мъже, които ще помагат на стопанина. Във всяко село има хора, които са известни с уменията си на “колачи” и също получават покана да участват. На следващия ден някой друг от селото коли прасе и така на практика хората прекарват близо месец във веселие.
Според обичая главата и краката на животното се сваряват и от тях се приготвя пача, която се пази в зимника до Васильовден, когато се поднася на празничната трапеза. Това е и единственият случай, в който свинското месо се прекадява и освещава - през останалото време то се смята за нечисто и недостойно да бъде принесено в жертва.
Много от тези обичаи вече са забравени, а и съвременният начин на живот прави спазването им трудно и дори невъзможно. Наша цел обаче трябва да бъде да помним тези традиции и да ги пресъздаваме под някаква форма, за да не останат безвъзвратно загубени. Защото магията на Коледа е именно в тях.
