“Районът на Черепишкия манастир е най-красивото природно място на Балканския полуостров”.
Това са думи на прочутия унгарски пътешественик Феликс Каниц от 1871 г.
“Една българка” в Черепишкия манастир
Забележителностите на манастира и историческите местности около него са повод за две посещения на Иван Вазов през 1899 и 1907 г. Спомените на местното население оживяват във великолепния разказ на народния писател и поет “Една българска”.
“След обяд на 20 май 1876, ден, в който Ботевата чета беше разбита при “Волът” във Врачанския Балкан и сам Ботев падна”, баба Илийца от село Челопек тръгва към Черепишкия манастир за спасителна молитва за болното си внуче, но среща момък в “чудати опнати дрехи” и с пушка, който умира от глад. В Черепишкия манастир, за да “спаси, ако даде бог, два живота”, възрастната жена взема половин пита хляб и дреха, която се оказва калугерско расо за бунтовника.
Къде се намира къщата на баба Илийца?
Къде се намира Черепишкият манастир?
Разказът на Дядо Вазов донякъде дава отговор на този въпрос. Черепишкият манастир “Успение Богородично” се намира в Искърското дефиле, в северните склонове на Стара планина, на брега на река Искър. Манастирът е разположен близо до село Лютиброд, на 10 км от град Мездра и на 25 км южно от град Враца. Мястото впечатлява с уникалното разнообразие на красиви природни забележителности.
Най-добре описва красотата на района Алеко Константинов:
“А хубав е наистина; Боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери …”
(от пътеписа „В българска Швейцария“).
Възникване на манастира
Манастирът е основан по време на Втората българска държава в подножието на величествените скали край река Искър. Възникването му е свързано със средновековния Коритен град, разположен близо до местността Ритлите. Днес в Църковно-историческия музей на София се пази уставът на манастира, който датира от 1390 г.
В края на 14-ти век българските войски начело с цар Иван Шишман храбро отбраняват древния Коритен град от османските нашественици в района. След битката цялата околност е осеяна с черепи, откъдето се предполага, че идва името на манастира.
Черепишкият манастир е ограбван и опожаряван многократно. Възстановен е в началото на 17-ти век от Пимен Зографски, когато е построена и днешната черква.
По време на Възраждането Черепишкият манастир е важен културен и просветен център. Тук е открито килийно училище, където са писани и преписвани много книги. Някои национални герои намират убежище в Черепишкия манастир. През 1798-1799 г. манастирът два пъти е приютявал Софроний Врачански. По-късно игумен Епифаний Младенов основава тук Лютибродския революционен комитет. В Черепишкия манастир са приютени и някои от четниците на Ботев след разгрома им на 2 юни 1876 г. в близката местност Рашов дол.
Св. Пимен Зографски
Черепишкият манастир днес
Днес Черепишкият манастир е действащ и обитаван от манаси. Повечето постройки са изградени в първата половина на 19-ти век по времето на игумен Йосиф. Тогава са издигнати т.нар. “Рашидово здание”, “Методиевото здание” и “Данаиловата сграда”. През 1784 г. е построена двуетажна манастирска костница в скалите над манастирския двор. Манастирът е обявен за паметник на културата от национално значение. Храмът представлява еднокорабна, сводеста сграда, с обширно преддверие, открита галерия и островърх купол. Сред забележителностите на вътрешната му украса, е иконостас с изящна дърворезба и плащеница, извезана през 1844 г.
В манастира е оформен кът, посветен на Иван Вазов, който се вдъхновява от това свято място за много свои творби.
Храмовият празник се чества на 15 август - деня на Света Богородица. Манастирът предлага настаняване и изхранване.
