Защо не трябва да вземате важни решения, когато сте под стрес?

Когнитивно увреждане

Стресът активира реакцията на организма "борба или бягство", която се управлява от симпатиковата нервна система. Тази реакция може да бъде полезна в животозастрашаващи ситуации, като дава приоритет на незабавното действие пред обмислянето. При сценарии, изискващи обмислено вземане на решения, обаче това може да бъде контрапродуктивно.

Когато е подложен на стрес, мозъкът пренасочва ресурси от префронталната кора - областта, отговорна за изпълнителните функции като разсъждаване, планиране и контрол на импулсите - към по-първични области, насочени към оцеляване. Тази промяна може да доведе до намалена когнитивна гъвкавост и нарушена преценка, което затруднява ефективното претегляне на възможностите и отчитането на дългосрочните последици.

Защо огладняваме толкова много, когато сме под стрес

Емоционални смущения

Стресът често предизвиква силни емоции като страх, тревожност и гняв. Тези емоции могат да замъглят преценката и да доведат до решения, които са по-скоро реактивни, отколкото рефлективни. Например човек, който е подложен на стрес, може да вземе решение въз основа на непосредствената необходимост да облекчи дискомфорта си, вместо да обмисли най-благоприятния дългосрочен резултат. Тази емоционална пристрастност може да доведе до неоптимални решения, като например импулсивно напускане на работа поради един лош ден, вместо да се обърне внимание на основните проблеми или да се проучат други възможности.

Стеснен фокус

Когато са подложени на стрес, хората са склонни да проявяват тунелно виждане, при което фокусът им се стеснява до непосредствения стресов фактор за сметка на друга важна информация. Този късоглед поглед може да доведе до пренебрегване на критични аспекти на ситуацията, което води до решения, които не отчитат пълния обхват на проблема. Например мениджър, стресиран от наближаващ краен срок на проект, може да вземе прибързано решение да разпредели всички ресурси за проекта, без да вземе предвид въздействието върху други текущи задачи, което в крайна сметка ще навреди на общата производителност.

Зъболекар съветва: Такива зъби са предупредителен знак за стрес

Краткосрочно мислене

Стресът може да подтикне хората към краткосрочно мислене, което дава предимство на незабавното облекчение пред дългосрочните ползи. Това може да бъде особено вредно при вземането на решения, които имат дълготрайни последици, като например финансови инвестиции, промени в кариерата или ангажименти във връзката. Например при финансов стрес човек може да ликвидира дългосрочни инвестиции, за да се справи с непосредствените проблеми с паричните потоци, като по този начин може да пожертва бъдещата финансова стабилност.

Повишено поемане на риск

Изследванията показват, че стресът може да доведе до повишена склонност към поемане на риск. Хормонът на стреса кортизол е свързан с промени във възприемането на риска, което прави хората по-склонни да поемат рискове, които обикновено избягват. Тази повишена толерантност към риска може да доведе до вземане на решения, които не са адекватно обмислени или които са свързани с по-големи шансове за неблагоприятни резултати. Например, стресиран инвеститор може да направи залози с високи залози на фондовата борса, за да възстанови бързо загубите, което може да доведе до още по-големи финансови неуспехи.

Намалени способности за решаване на проблеми

Ефективното решаване на проблеми изисква ясен и спокоен ум, който да анализира ситуациите, да създава варианти и да оценява потенциалните резултати. Стресът обаче може да влоши тези способности, като предизвика умствена умора и намали способността на човека да обработва информация. Това може да доведе до повърхностен анализ и прибързани заключения, което увеличава вероятността от грешки. Например, стресиран ученик може да избере лесна, но неподходяща специалност поради натиск, вместо да проучи задълбочено интересите си и възможностите за бъдеща кариера.