Може да сте виждали стари съдове и някои хора предупреждават, че алуминиевите купи са вредни, медните тигани водят до отравяне, а тенджерите от неръждаема стомана причиняват рак.
Каква е истината?
Д-р Олга Шуппо разказва за проблема. https://kachestvorb.ru/news/vrach_nazvala_posudu_iz_kotoroy_opasno_est/
Още: В какъв съд да съхраняваме супата и кюфтетата на мама?
Алуминиеви съдове
Алуминият е лек сребристо-бял метал, който провежда добре топлината. Понякога съдовете за готвене се правят от анодизиран алуминий. Анодирането е електрохимичен процес, в резултат на който повърхността на метала се окислява и се покрива с издръжлив порест алуминиев окис. Поради това материалът изглежда матов. Туристите и военните много харесват чайници и тенджери, изработени от анодизиран алуминий: такива съдове са леки за носене, не се надраскат и саждите от огъня са почти невидими на повърхността им.
По-голямата част от дневната доза алуминий, тоест приблизително 8-9 милиграма, се съдържа природно в храната още преди да се готви. Тоест, ние така или иначе ще получим този алуминий дори, ако ядем сурови зеленчуци и плодове или готвим месо, например, в чугунен тиган.
Максималното количество метал, което алуминиевите съдове могат да добавят към дневния ви прием, е 1-2 мг на ден.Това е много малко. Ако пък говорим за съдове от анодизиран алуминий, тогава по принцип няма рискове, свързани със здравето. Алуминиевият окис се разрушава само при точката на топене на алуминия, т. е. +660°C. Никоя домашна фурна не може да достигне тази температура.
Още: 20 гениални трика на световните топ готвачи - салатата става по-вкусна, когато добавите ванилия
Неръждаема стомана
Този вид стомана е сплав, която се състои основно от желязо, хром и никел. Съдовете за готвене обикновено се произвеждат от стомана марка 304, която съдържа приблизително 70% желязо, 18% хром и 8% никел.
Когато неръждаемата стомана се нагрява до високи температури, се отделя пара, съдържаща 6-валентен хром. Има случаи, при които фабрични работници, които са го дишали, са развили рак на белите дробове. Затова някои хора избягват съдове за готвене от неръждаема стомана.
В допълнение към хрома, неръждаемата стомана съдържа също никел. И двата метала могат да причинят алергии и дерматит, така че съдовете, направени от този материал, са от значение за хората с алергии към метали.
Още: За да не горчи: ето как се прави изкисване на патладжана!
Но токсични изпарения с 6-валентен хром се отделят, когато неръждаемата стомана се топи. А стомана 304 се топи само, ако се нагрее до температури над +1000°C - например по време на заваряване. В ежедневието съдовете никога не достигат такива температури дори, ако ги забравите във фурната за няколко часа.
Когато готвим храна в съдове от неръждаема стомана, те не съдържат 6-валентен, а 3-валентен хром. Той не е канцерогенен. Напротив, това е важен микроелемент, част от ензим, подобряващ действието на инсулина.
Медни тигани и тенджери
Медта и сплавите на основата на мед, като месинг, се нагряват и охлаждат бързо, което ги прави много подходящи за готвене на чувствителни към температура ястия като сосове и меса.
Проблемът с готварските съдове без покритие е, че медта реагира много лесно с други вещества. Ако съхранявате или готвите храна в медни съдове без покритие, в тях може да се образуват токсични соли. Затова готвенето на храна в медни съдове без покритие не се препоръчва.
Калайдисаните - тоест покрити с хранителен калай ежедневни медни съдове, не причиняват вреда на здравето, тъй като калаят надеждно изолира медта от храната.
Все пак, калаят започва да се топи още при +232°C, затова не бива да сложите такива съдове във фурната или да ги оставите на печката за дълго време. Но дори и да забравите тигана на котлона, той просто ще се съсипе. Вредни калаени изпарения възникват само при кипене на калай, тоест при температури над +2600°C. В домашни условия е невъзможно да се загреят съдове до такава температура.
Внимание! Статията е само за информация. Винаги се съобразявайте с препоръките на медик-специалист!
---
