Учени опровергаха мита, че човекът е мързеливо и поспаливо същество – оказва се, че хората отделят за сън по-малко време от всички останали примати.
Краткият и по-интензивен сън е помогнал на човешките предци да отделят повече време за общуване и обучение в нови навици, а също е позволил на мозъка им да усвоява повече, става ясно от изследване, публикувано в сп. Evolutionary Anthropology.
Антрополозите от университета Дюк са изяснили, че хората средно спят по седем часа на денонощие – независимо от страната и нивото на развитие на цивилизацията. Други примати спят поне два пъти по-дълго, някои – до 17 часа на денонощие.
Освен това при хората бързият сън (фаза, която се характеризира с повишена активност на главния мозък, а също и сънища) отнема до 25% от цялото време за сън. При други примати този показател не превишава 5% - в останалото време те просто дремят. Тоест хората са получили възможност да бодърстват по-дълго и да водят активен начин на живот благодарение на това, че отделят повече време за "интензивен" сън.
Антрополозите смятат, че за прехода към по-ефективен сън са допринесли три фактора – повишен риск от нападение на хищници в откритите пространства на саваните (за разлика от дърветата, където живеели други маймуни), ожесточаване на конфликтите в групата и накрая – преимуществата от по-продължителното общуване с други особи.
Както и сега, възможността да отиде на интересно място и да се срещне с интересни хора е било достатъчно човек да пожертва част от своя сън.
След това по-скоро се е формирала базова структура на съня на Homo sapiens: неголямата му продължителност е помагала да се отдели повече време на придобиването и предаването на нови навици и знания, докато фазата на бърз сън е направила възможно бързото усвояване на тези навици.
