Римляните са прочути с монументално строителство и великолепни пътища. По времето на Римската империя първокласните пътища достигат около 90 000 км, а второкласните са много повече. Сред най-известните римски пътища, минавали през днешната територия на България, е Виа Диагоналис.
Колко е дълъг Виа Диагоналис?
Виа Диагоналис, известен още и като Цариградски друм е древен път, построен през 1-ви век на Балканския полуостров. Тръгва от Белград (Singidunum), минава през Ниш (Naissus), София (Serdica), Пловдив (Philippopolis), Одрин (Hadrianopolis) и е стигал до Константинопол. Дължината му е била 924 км и има около 70 пътни станции.
Пътят се използва до 18-ти век, когато римските пътни станции са заменени с османски станции, известни като кервансараи. Още от времето на Римската империя и до днес Виа Диагоналис е най-важната и кратка връзка между Западна Европа и Ориента. През дългата си история Виа Диагоналис е не само транспортен път за пренасяне на стоки, но и свидетел на многобройни конфликти и преминаване на войски. Затова го наричат също Виа Милитарис (Военен път). Най-важната му функция е на постоянен мост, по който минават различни племена и народи.
Пътни станции на Виа Диагоналис
По цялото протежение на пътя през римската епоха са били разположени пътни станции. Някои от тях са служели само за смяна на конете и почивка, а други и за нощуване. При някои от тях е имало и укрепление, често с военен гарнизон, което служело за защита на станцията и пътниците.
Ето някои от по-големите станции по Виа Диагоналис:
* Aquileia, Венеция, Италия
* Sirmium, Сремска Митровица, Сърбия
* Gratiana, Добра, Сърбия
* Singidunum, Белград, Сърбия
* Naissus, Ниш, Сърбия
* Remesiana, Бела Паланска, Сърбия
* Serdica, София, България
* Philippopolis, Пловдив, България
* Hadrianopolis, Одрин, Турция
* Arcadiopolis, Люлебургас, Турция
* Byzantium, Истанбул Турция
Кои са най-известните римски пътища в България?
В историческите хроники
В писмените антични извори пътят се споменава като “Пътя за Италия” от Страбон при описването на района около Сремска Митровица и Сисак, Хърватска.
Построен е по време на император Нерон през 1-ви век и е завършен по времето на император Траян. Историкът Константин Иречек посочва римски надпис от 61 г. от времето на император Нерон, намерен на мраморна колона на 36 км северно от Пловдив, в който се споменава за строеж на военни пътища и станции.
В Антониновия пътеводител се посочват началната и крайната точка на пътя - от Града (т.е. от Рим) през Аквилея до Византион (Константинопол). Османците наричат пътя “Голям военен път”. Немският архиепископ Веранциус нарича пътя “траяновия път” в пътепис от 1553 г. Наименованието Виа Милитарис се използва след публикация на Константин Иречек от 1877 г., озаглавена "Военният път от Белград до Константинопол”. Името “Виа Диагоналис” се използва само в българската историография от по-ново време, след 60-те години на 20-ти век.
Виа Диагоналис днес
Днес пътят е част от Културните коридори на Европа. Преминава през шест столици - Любляна, Загреб, Сараево, Белград, София и Анкара. Всички те съхраняват паметта за големи исторически процеси, свързани с тракийски царства, седалища на римски провинции, на велики империи (Римска, Византийска, Османска), на княжества и на държави.
По време на проучване на трасето за изграждане на автомагистрала “Тракия” са открити уникални находки, част от Виа Диагоналис. Разкритият участък близо до ГКПП Капитан Андреево се оказва цели 18 метра.
