Лятото е сезонът на преместванията. Десетки квартири се освобождават и тези, които са прекалено разорени от високите сметки през зимата, започват своя поход за преместване в друга квартира с мечтата за по-евтин живот. Живот, който се оказва илюзия, когато се изправиш пред провансалските софийски квартири.
Затова и аз реших да измина пътя към нова квартира с надеждата, че този път ще бъде различно.
Понеделник.
Отварям два сайта за имоти под наем и видимо учуден гледам цените. Двустаен апартамент в приличен квартал: 300евро. Едностаен апартамент в мега як квартал: 500евро. Стая в топ център: 600евро. Ужасен гася компютъра и се моля да изгори, за да имам оправдание, че да не го ползвам повече. Отказвам се от този план и започвам да звъня на различни обяви.
Вторник.
В понеделник никой не ми е вдигнал. Телефоните или са изключени, или дават заето или просто безкраен сигнал свободно. Във вторник обаче, още от 8.00 сутринта телефонът ми се превръща в гореща линия и започва порой от позвъняване на непознати номера. Всяка брокерка в радиус 30 километра е разбрала, че си търся квартира и започва да ме разпитва: кой съм, от къде съм, работя ли, защо работя точно това, какво търся, защо го търся, от кога и за кога го търся, търся ли го наистина, колко пари имам, на кой колко дължа, имам ли куче, котка, папагал и неуспешни връзки , и всякакви други подобни въпроси. Накрая си записвам на лист всичките отговори и като папагал ги повтарям на всяка следваща брокерка.
Сряда.
Брoкерките не звънят.
Четвъртък.
Всички брокерки са открили уникалният апартамент за мен. Да, наистина е със сто евро по-скъп, в доста по-лош квартал, няма тераса и е на партер, но все пак е идеален. Ядосват, се че недоволствам, защото още 43 двойки чакат за него, а някои вече са отишли. Дори, когато водим този дълъг разговор, може и да са го взели.
ЗА ПЕТЪК, СЪБОТА И НЕДЕЛЯ ЧЕТЕТЕ В SOFIALIVE.BG
