Стихотворение на деня, 7 август, от Петя Дубарова

07 август 2024, 10:51 часа

"Мои часове"

Една звезда – светлинна и далечна,

Още: Какво се случва с тялото, когато правите едно просто нещо всеки ден

Още: Защитете балкона си от птиците, които унищожават цветята

отчупи се и блъсна се в безкрая,

погреба я морето сиво млечно

и вятър се опита да излае.

Още: Томина неделя 2025: Кога се пада, традиции и обичаи

Още: Как веднага да разпознаете токсичния нарцисист

 

Една вълна, изваяна от мрака,

обиди се за нещо на прибоя,

отиде си, остави го да чака,

Още: Защо една жена никога не може да стане папа

Още: Как се приготвя чай от смрадлика за пиене?

разяждан сам от самотата своя.

 

Една луна – простряна длан от злато –

пречупва очертания в тъмите,

мътнее като посивяло лято

и глъхнат кратери в плътта и скрити.

 

В такива часове на радост своя

във амфора старинна се превръщам,

защото вятъра, луната-длан, прибоя

във своята дълбочина поглъщам.

 Петя Дубарова

 

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Гергана Шумкова
Гергана Шумкова Отговорен редактор
Новините днес