"Вик"
Какво отчайващо нехайство… Отиде си и този ден.
И нищо… Глупав и изчерпан… От себе си съм отвратен.
Не ми се пише… Няма смисъл… И кой ли ще го прочете…
Какво съм вече: детски старец… или пък старческо дете…
О, господи! Несправедлив си! Не се боя… не ме е страх…
Отдавна вече ми е време… Все пак достатъчно живях…
Все пак една любов изпитах… И два живота подарих…
Все пак достатъчно написах… Но нищичко не промених…
Тук вече няма нищо ново… И скучно е… И всичко знам…
Дори ме мъчи нетърпение… Какво е Там… какво е Там…
Но пак… но все пак… И внезапно… Но как?.. Но въпреки това
един досаден бръмбар бръмва във летаргичната глава.
В ушите… През носа… И хвръква… И аз след него – сляп и глух…
И си възвръщам постепенно и зрение, и вкус, и слух…
Илюзия… Нали?.. Но нека… Макар и кратка… И за миг.
Но нека чуят за последно отново младия ми вик…
Във въздуха… И да остане… Такъв… Тотално замразен…
И някой… Може би… не зная… Ще го открие някой ден…
Недялко Йорданов
