На 2 февруари по стар стил честваме българския народен празник Петльовден. Известен е повече като мъжки празник, макар да се прокрадват теории, че денят има славянски корени и в миналото е бил празник на пчеларите и ловците. Различни са не само теориите за произхода на празника, но и имената му, тъй като на тази дата почитаме и паметта на Св. Евтимий Търновски, поради което денят е известен и като Евтимовден, Ихим, Ихиман. Познат е в различните части на България като Петелковден, Петлешковден. В района на селата Деветак, Железник и други на този ден има стара традиция да се заколи черен петел, поради което и самият празник е познат като Света Черна. Различия има и в самите обреди, обичаи и традиции на Петльовден, характерни и изпълнявани в различните части на България.
Традиции на Петльовден за берекет
Популярни са два варианта на традициите за празника – Вайковски и Котленско-Карнобатски.
1. Вайковски традиции на Петльовден
Празникът там е свързан по своеобразен начин и с традиции на Бабинден, като бабата се почита и на този празник чрез посещение в къщата ѝ и поднасянето на дарове – свещ, къделки, като тя трябва да запали свещ на пита и да прекади другите жени под полите, за да ги дари Бог с мъжки рожби. Пеят се песни и се разказват пиперливи шеги.
Характерно за празника е, че жените подготвят и почистват къщата, белосват я преди самия ден, а на Петльовден по традиция обличат най-хубавите си премени или дори своите булчински рокли и не захващат работа. Традицията повелява да се заколи за празника за берекет през годината пъстър петел, който е отглеждан и наречен изрично за тази цел.
2. Котленско-карнобатски традиции на Петльовден
Подготовката за празника отново започва с почистване и грижа за дома и реда в него. Празничните дрехи също присъстват, както и коленето на петел на праговете на къщите, но традицията повелява да е купен, а не отгледан за целта, а самият ритуал с коленето на животното да се извърши от младите момчета в къщите. Ритуалът приключва с поставянето на петльовата глава на портата или оградата, с напръскване на вратата с кръвта на животното и с приготвяне на курбан от петела, който се раздава за здраве и берекет. В някои населени места има традиция жените да омесят и пита, която също се нарича за плодовитост, берекет и на земята, и на хората.
Сред другите традиции на Петльовден, известни по земите ни, са църковна служба, направа на петльово знаме от чемшир и опашка на петел, народни веселби, шеги и задевки.
Откъде идва традицията да се коли петел на 2 февруари?
Някои изследователи сочат, че по време на Турското робство бащите се опитвали да спасят синовете си от поробителя, като намазвали вратите на домовете си с кръв от петел. Така и в основата на този мъжки празник остава залегнала именно традицията на Петльовден да се коли и приготвя тази птица.
Традиции на Петльовден днес и как да ги спазите
Днес традицията е съхранена в много кътчета от България и продължава да се чества празникът в цялата му същност – с всички стари обреди и обичаи. В Кюстендилско дори има сдружение, кръстено на празника, което има за цел да се съхранят живи традициите и да се предадат от баща на син. В дружеството „Петльовден“ членуват 100-тина мъже, като най-малкият е на невръстна възраст от около 4 години, а най-възрастният е почти столетник.
Ако във вашето населено място не се чества празникът, то може поне да изчистите дома си предния ден, да приготвите курбан за съседите, макар да е петелът от магазина, а не заколен от вас, както и да не работите този ден, за да ви спохождат здраве и берекет.
