Килтът е може би най-разпознаваемият елемент от националното облекло на Шотландия. Днес носенето на килт е уникално явление, когато символизира смелост и чест и се носи с подчертана гордост, пише БГНЕС.
Как килтът става част от мъжкия гардероб и кой има право да го носи?
Шотландците далеч не са единствените мъже, които носят поли. В Античността драпираните хитони са били носени от гърците, докато римляните са предпочитали туники. На свой ред панталоните са признати за варварски дрехи и осмивани. Смятало се, че панталоните са измислени от номади. Когато пътували на кон, те спасявали краката от триене по кожата на животното. През 4 век от н.е. Император Теодосий законно забранява носенето на панталони. Нарушаването на забраната заплаши мода с лишаване от граждански права и изселване от града. Полите (саронгите) са често срещани в Югоизточна Азия и Океания в наши дни.
Защо килтът е толкова изненадващ за хората?
Никой освен шотландците не вижда важното символично значение в полата. Освен това Шотландия е северна държава, тук би било по-удобно и по-топло с панталони. Първоначално килтът бил просто парче плат - голямо, дебело, неразрязано парче вълнен плат, което не се носи от всички шотландци, а само от планинците. То топли, не ограничава движението и през нощта се превръща в одеяло. По време на битка такова одеяло може бързо да бъде хвърлено и да се бие леко, което не може да се каже същото за панталони и кожух.
Защо карирания плат внезапно се превръща в пола и в национално облекло, самите шотландци не знаят. В планината няма практическа употреба на пола. Най-вероятно това първоначално е символика. Вече никой не носел вълнен плат, но килтът продължава да символизира отдаденост на традицията и шотландската любов към свободата. Хората започват да носят килт в съвременния му вид не по-рано от 16 век. Карираният орнамент на полата - тартан, означава принадлежност към определен клан.
След въстанието на якобитите, от 1745 до 1782 г. британците забраняват на шотландците да носят килт. Интересът към този елемент на облеклото се пробужда едва към средата на 19 век. Прави впечатление, че по-голямата част от орнамента на клана вече е била забравена. Вероятно самият килт може да е потънал в забрава. Той оцелява само благодарение на кралските полкове, които през 18 век все още имали привилегията да носят поли.
Сам по себе си всеки мъж може да носи килт в обикновено каре, но носенето на килт с тартан изисква строги правила. Тартан от определен регион могат да носят само онези хора, които са свързани с него. Съответно военните тартани могат да се носят само от военните. Неспазването на правилата може да предизвика конфликт. Към днешна дата шотландците са запомнили и регистрирали три хиляди тартана. Нови дизайни вече не се регистрират. Съществува обаче световен регистър на тартаните, където през 2010 г. са регистрирани шест хиляди варианта. Между другото, дори Санкт Петербург има свой собствен тартан.
