Думата „реинкарнация“ означава прераждане или завръщане на човешкия дух в ново физическо тяло след смъртта на предишното. Идеята за прераждането била формулирана първоначално още в древна Индия.
С времето много народи в Азия, както и в Древна Гърция, повярвали в безсмъртието на душата. Платон възприема идеята и я излага в своя диалог „Федон". Според него понеже в природата смъртта следва живота, е логично да се признае, че и животът следва смъртта, защото нищо не може да се роди от нищото – ако съществата, които виждаме, умират и вече не се завръщат на Земята, всичко в крайна сметка ще бъде погълнато от смъртта.
В миналото с реинкарнацията хората обяснявали очевидни аномалии в човешкия живот от рода на различията в социалното положение или преждевременните смъртни случаи - които без прераждане биха направили кратките съществувания безполезни за душата. Също чрез прераждането тълкували неравенството в интелектуалните и морални способности, дължащо се на старостта на духа - който, повече или по-малко, е научил нещо в живота и го носи след прераждането в новия си живот.
4 признака, че това не е първият ви живот на Земята
Според вярващите в реинкарнацията чрез нея расовите и кастовите предразсъдъци изчезват, тъй като същият дух може да се роди отново богат или беден, капиталист или пролетарий, началник или подчинен, свободен или роб, мъж или жена. Следователно, прераждането основава принципа на универсалното братство като закон на природата и, въз основа на същия закон, принципа за равенство на хората.
Ако в миналото прераждането (действието на духа, който се връща в ново тяло от плът) е било въпрос на вяра в най-различни култури, днес то се опитва да навлиза в научно-изследователските офиси. Като цяло можем да изброим четири вида случаи, за които някои хора вярват, че е възможно прераждане:
1 - момчета-чудо;
2 - деца, които помнят предишен живот;
3 - случаи на духове, които на „спиритически сеанси“ съобщават, че ще се прераждат, като информират къде, кога и с какви характеристики;
4 - регресивни терапии към минали преживявания.
Що се отнася до децата-чудо, учените просто не могат да обяснят необикновените им способности, без да прибягват до тезата за прераждането. Вярващите в прераждането смятат още, че едно дете-чудо се завръща със знания, придобити в предишен живот, и чрез процес, който не познаваме, е способно да има достъп до информацията, получена в този си минал живот.
Друг тип също толкова странни твърдения са тези за общуване с т. нар. „медиуми“ - когато нечий „дух“ съобщава, че ще се превъплъти в човек с една или друга характеристика.
Прераждане - кой бяхте в миналия си живот
Регресивните терапии с минали преживявания са процеси, когато хипнотизирани пациенти съобщават невероятни сведения, които няма как да са получили в настоящия си живот - и които сведения по-късно се потвърждават; включително информации за други периоди от историята на човечеството и за други държави.
Съществува дори цяло течение на психологията, наречено трансперсонално, което защитава идеята, че ние сме нещо повече от обикновена плът, а безсмъртни духове, настанени временно в материални тела. Вярващите в реинкарнацията смятат, че вярата в нея е била продиктувана от определени „духове“ чрез т. нар. „медиуми“ (посредниците в разговора с „духовете“).
Едни от най-популярните трудове за реинкарнацията са тези на французина Алън Кардек (1804-1869) в неговите произведения „Книга на духовете“, „Книга на медиумите“, „Евангелието според спиритизма“, „Рай и ад“ и „Генезис“.
