Река Искър е най-дългата река, изцяло на българска територия - 340 км.
Откъде извира река Искър?
Река Искър извира от Рила под връх Дамга и обединява три начални притока - Черни, Леви и Бели Искър, на 500 м северно от село Бели Извор, на 1047 м н.в. През Дервишкия пролом реката напуска Рила и навлиза в Самоковската котловина.
Това е най-високо разположената котловина в България - 950 м н.в. Тук приема два големи притока - рилската река Самоковска Бистрица и витошката река Палакария. Продължава през дълбоката долина между Плана планина и Ихтиманска Средна гора. В най-тясната долина на реката е построен най-големият български язовир - Искър.
Панчаревски пролом
След като изтече от язовир Искър, реката оформя дълбокия и живописен Панчаревски пролом, известен още като Урвички пролом или Урвичко дефиле. Той обхваща поречието на Искър от стената на язовира в северния край на Самоковската котловина и завършва западно от село Герман в южния край на Софийската котловина. Проломът е дълъг около 22 км.
В най-тясната част на пролома реката образува красив меандър, обявен за природна забележителност. На десния й бряг е разположена средновековната крепост Урвич. В пролома се намират Панчаревското езеро и язовир Пасарел.
По-голямата част от Панчаревския пролом попада в Националната екологична мрежа НАТУРА 2000 и е включена в защитена зона “Плана”.
След като напусне язовир Панчарево, река Искър навлиза в Софийското поле, където започва средното й течение. Тук Искър развива гъста речна мрежа от средногорски и старопланински притоци, тече спокойно и стига до Искърския пролом.
Знаете ли кои са най-големите реки в света?
Искърски пролом
От град Нови Искър (520 м н.в.) до село Чомаковци (560 м н.в.) река Искър преминава през Стара планина и Предбалкана, образувайки най-дългия (156 км) и най-живописния пролом в България.
Мястото е много интересно от геоложка гледна точка, защото проломът представлява напречен разрез на Старопланинската верига. Това дава възможност да се получат сведения за геоложкия състав на планината и да се изследват различните слоеве.
Искърският пролом е невероятно творение на природата - уникално съчетание на каньоновидни долини и ждреловидни теснини с остри зъбери, живописни долинни разширения и амфитеатрално етажирани или стръмни склонове с многобройни пещери и карстови извори.
Същинската част на пролома е от град Нови Искър до село Лютиброд и е с дължина 67 км. По-голямата част от Искърския пролом е на територията на община Своге.
Пътят на реката
В района на Предбалкана Искър приема най-големия си приток - Малки Искър и преминава през обширния и много богат на карстови форми Карлуковски карстов район. От село Чомаковци започва долното течение на Искър - през Дунавската равнина. Реката тече спокойно, лъкатуши и образува типична асиметрична долина. При село Байкал река Искър се влива в река Дунав, която отнася водите й в Черно море.
Колко реки има на територията на България?
Селища по течението на река Искър
По течението на реката са разположени 45 селища, сред които 9 града и 38 села. Градовете са София, Самоков, Нови Искър, Мездра, Роман, Червен бряг, Койнаре, Своге, Искър.
Забележителности по течението на Искър
В горното течение на Искър водите на реката се използват главно за производство на електроенергия и водоснабдяване. Построени са язовирите Бели Искър, Искър, Пасарел, Панчарево. В района на Предбалкана и Дунавската равнина водите на реката се използват главно за напояване.
Долината на реката, особено Панчаревският и Искърският пролом, още в древността се използвали за преодоляване на Стара планина. По тях са построени шосета и жп линия. В двата пролома са разположени много природни забележителности - скални образувания, пещери и др., които предлагат отлични условия за туризъм, алпинизъм, риболов. В горното течение на реката са разпространени балканска пъстърва и черна мряна.
По бреговете на река Искър има и археологически забележителности - крепостта Урвич (на десния бряг, преди с. Кокаляне) и римският град Улпия Ескус (близо до устието на Искър, край село Гиген).
Долината на Искър в Панчаревския и Искърския пролом от векове предлага закътани места за строеж на манастири. Днес по поречието на реката са изградени няколко манастира: Долнопасарелски, Кокалянски, “Свети Николай Летни”, Курилски, Черепишки и Струпецки.