Баба Марта, която нетърпеливо очакват особено децата, за да прескачат огньове и да се закичат с мартенички, е не само митичен персонаж от българския фолклор, обикновено изобразяван като червендалеста старица. Празникът има древни корени и е познат далеч извън границите на страната ни.
Произход на празника Баба Марта
Ако знаем произхода на празника, лесно се предположим и в кои държави празнуват Баба Марта. Закичването с мартеници за здраве, дълголетие и плодородие е древен обичаи с тракийски произход, характерен за Балканите. Древните траки закичвали за здраве на добитъка си амулет, изработен от бял и червен конец. Така те отбелязвали прераждането на природата, началото на новия стопански календар. Животът им бил тясно свързан със земята и добитъка, поради което закичвали именно животните, които ги изхранвали.
Научете тези уникални традиции и обичаи за Баба Марта
Мартениците и цветовете им също са познати и извън страната ни. Традиционно се изработват в червен и бял цвят, като цветовете на конците са познати от античността на Балканите, в Египет и Близкия Изток. На червения цвят се е гледало като на олицетворение на Богинята (раждането и смъртта), женското начало, на новия живот, а белият цвят олицетворявал Слънцето – отвъдния живот, вечността. Символиката на цветовете и тракийският произход на празника значително ни улесняват да се досетим в кои държави празнуват Баба Марта.
Тайнствената Баба Марта – единствената жена сред месеците
В кои държави празнуват Баба Марта?
Традицията на 1 март да подаряваме мартеници и да закичваме с тях близки, колеги и приятели, е характерна не само за България, но се среща в редица страни на Балканите, като причината за това е именно произходът на празника, свързан с древните култове към природата на траките и елините. Така мартеници се закичват в Сърбия, Македония, част от Албания, в Северна Гърция, в Румъния и Молдова.
Закичваме мартенички за здраве и берекет
- В Румъния и Молдова наричат мартеницата марцишор. Характерно за румънската мартеница е, че с нея се закичват само жените и децата, мъжете не носят мартеница, но могат да получат такава като подарък и да я скътат в джоба си, а молдовската мартеница се подарява от дамите на господата, които носят мартениците. Румънците нямат Баба Марта, а Баба Докия, която според легендата 9 дни се изкачва с овцете в планината в началото на март. През тези 9 дни се правят и предсказания каква ще е годината, като жените избират един ден и по него гадаят какво ги очаква – студен ли е, трябва да се пазят от нещастия, топъл и слънчев ли е – и те ще сияят през годината. И в Румъния, както и у нас, мартениците и празникът са свързани с новия стопански цикъл и новият цикъл на природата.
- В Гърция мартеници се връзват на китките на децата, за да ги „пазят“ от слънцето, причиняващо изгаряния. Традиционно се носят, докато се види лястовица, а в някои райони хората свалят мартениците си чак на Великден, когато ги завързват на голямата църковна свещ, с която отнасят Божия огън в дома си.
- В Северна Македония мартениците носят името мартинки и най-характерно за тях е, че се носят на лявата ръка или на дрехите, но така, че да не се виждат, тъй като на тях се гледа като на личен амулет за здраве, плодородие и защита от зли сили.
Мартеницата – културно наследство
Празникът днес е силно комерсиален не само у нас, но и в страните от Балканите, където е традиционен и отбелязван. Градските улици и площади, препълнени със сергии с мартеници, са търговска практика не само в страната ни. В Брашов освен мартениците за празника се предлагат специални пликове, пълни с кокичета – друг предвестник на пролетта. Обичаят е толкова типичен за Балканите и популярен тук, но не и далеч от полуострова, че е добавен в списъка за световното културно наследство на ЮНЕСКО с името „Културни практики, свързани с март“.
Мартеницата в списъка на ЮНЕСКО
