Прието е да се казва, че между 20 и 30 са най-хубавите години в живота на човек. Разбира се, основания бол. В същото време първото съзнателно десетилетие в живота на човек крие куп опасности, кризи и изпитания, които не всеки, веднъж минал през тях, би си пожелал да преживее отново. Ето кои са 10-те най-големи кошмара на всеки млад човек, с които почти винаги се сблъсква.
Стартовата заплата
Току-що си завършил университета. На особената възраст от 22 години, на която се очаква да не си вече чак толкова глупав, макар че май още си. И ето, като пораснал човек, търсиш си работа. Намираш. Стартова заплата - 400 лв.! Това ако си късметлия и не те претрепят от стажове, без да ти платят. А наемът, храната и сметките ти са в най-добрия случай 500 лв. Допиташ ли се до простата математика, установяваш, че за да си позволиш лукса да работиш, всеки месец си на 100 лв. загуба, които замечтаните за бъдещето ти родители жертвоготовно компенсират. Вероятното повишение е обвито в мъглата на далечното бъдеще, към което се очаква да си "устремен". За сметка на това се радваш на "гъвкаво работно време" (разбирай, спукват те от бачкане) и "приятна атмосфера в офиса" (тоест, още петима отчаяници, които не можеш да търпиш от първия ден, но всички лицемерите един с друг). Давай момче! Цялата ти рода е вперила поглед в мощния ти кариерен напън! А ти толкова мечтаеш за пътуване по света... Не казвай обаче на никого. След 5-10 години ще можеш да си го позволиш. Макар че тогава вече ще имаш парите да го направиш, но ще предпочиташ да си седиш вкъщи. На това му се казва разминаване.
Университетът
Първи курс. Имаш лекция от 8. Станал си в 6 и 30, понеже скоро в цяла София ще има метро, но не и в Студентски град - където реално е най-необходимо. С много усилия допълзяваш до университета (ако не си от логистично улеснените в УНСС) Изненада обаче - няма да има лекция. Нещо там станало, няма я преподавател, я зала, изобщо - няма. Следващата лекция е от 11, а ти кибичиш по кафетата. Идва следващата новина: тази в 11 се мести в 13.00 ч., а тази в 13.00 ч. се отлага за следващата седмица; оная от 15.00 ч. пък изобщо не си разбрал бе човек, тя е грешно написана на програмата и нея пък никога няма да я има... И четири години така. Ако си от инатливите, които искат да учат, си крайно разочарован. Ако си от кариерните типажи, които пък от първи курс си търсят работа... се питаш защо изобщо е необходим университетът?
