Всяка година на 1-ви март закичваме близки и приятели с ръчно направени украшения от бели и червени конци. Наричаме ги за здраве, плодородие и далеч от всякакви зли сили. Мислим си, че това е само български обичай. Но мартеници се връзват още в още няколко страни на Балканите.
Още: Знаете ли тези малко известни обичаи на Бъдни вечер
Още: Физалис - какви са ползите на екзотичния плод
Мартеницата в списъка на ЮНЕСКО
Обичаят да се даряват амулети в бяло и червено за здраве датира от хилядолетия и е популярен в няколко наши съседки. Във всички страни с тази традиция се посреща пролетта и се разменят пожелания за плодородие, здраве и късмет. Затова обичаят бе вписан в ЮНЕСКО под името "Културни практики свързани с март" като част от световното културно наследство. През 2017 г. по време на заседание на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, което се провежда в Република Корея, е вписана мултинационалната номинация за елемента „Мартеница“ в представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството. Номинацията е от 4 страни: България, Северна Македония, Молдова и Румъния.
Молдова
Още: Знаете ли как мандарините се отразяват върху работата на черния дроб?
Още: Най-вкусната салата от цвекло, която всеки ще хареса
В страната 1-ви март се чества като "Мърцишор“, което произлиза от молдовската дума Marti /марц/ и означава март. Обичаят е момичетата да подаряват мартеници на момчетата, които се носят до края на месеца. В началото на април се свалят и закачват на плодово дръвче. Всяка година в Молдова се провежда фестивал "Мърцишор", който вече се е превърнал в голям празник.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Румъния
Както и в Молдова, амулетът в бяло и червено се нарича „мърцишор“. Връзва се на китката само на деца и жени. Ако подарите мартеничка на мъж в Румъния, той трябва да я носи на място, което не се вижда от другите, например в джоба на якето, глезена или в обувката.
Мартеницата е свързана с образа на Баба Докия, която преде дълга нишка на времето, докато се качва с овцете в планината през първите девет дни на март. С този период се свързва началото на земеделската година и новият цикъл на природата. Всяка жена си избира един от деветте дни, за да гадае какъв ще е късметът ѝ през годината. Ако е топло и слънчево, ще има късмет и изобилие. Ако денят е студен и дъждовен – ще я сполетят беди и нещастия.
Северна Македония
Мартеници се даряват и в Северна Македония под името "мартинки". Македонците вярват, че този амулет има магическо и защитно действие, носи здраве, плодородие и ни пази от зли сили. Мартинката трябва да се носи само на лявата ръка и да не се вижда. Може да се закичи и под блузата, но отново далеч от чужди очи. Ако се сложи на врата, пази дома. Македонците носят мартинката, докато видят първата лястовичка, когато я свалят и поставят под камък.
Още: Как се правят традиционните колачета за Бъдни вечер
Още: Как да включим червеното зеле в менюто си и какви са неговите ползи
Символиката
Мартеници, мъртишок, мартинки – независимо от името, този амулет се закичва за здраве, късмет, берекет. Навсякъде символизира края на зимата и новото начало с пролетта. Още от древността червеният цвят се счита за силата, кръвта, слънцето и топлината. Има способността да гони злото и пази от "уроки". Бялото символизира чистотата, доброто начало и светлината.
Още: Закичваме мартенички за здраве и берекет
