Спомням си прекрасно първия път, когато трябваше да осъзная, че вече изглеждам много повече като жена, отколкото като момиченце. За съжаление беше по възможно най-грубия начин...
Беше 8 март и подобно на 14 февруари навсякъде имаше цветя, балони и мъже, решили, че поне веднъж годишно трябва да демонстрират кавалерство, разнасяйки огромни букети. Проправяйки си път през претъпкания супермаркет се натъкнах на баща с малката си дъщеричка. След като учтиво го попитах дали може да се мръдне, за да мина, той дръпна дъщеричката си с думите: „Мръдни се, тати, да мине лелката“. Е, няма да излъжа, ако кажа, че това ме вбеси...
И не просто ме вбеси, а ме докара до такова състояние, че за миг в главата ми протече кадър, в който удрям силен шамар на мъжа, започвам да го дера по лицето, да викам и крещя, псувайки го до девето коляно... Все пак бях само на 20! След като преглътнах гнева си, че съм само на 20 и вече ме наричат „леличка“, се замислих каква ще съм в очите на средностатистическия български мъж, когато навърша 30. За по-нататък просто не ми се мислеше...
И тогава се замислих друго – кога по дяволите най-накрая в България ще бъде осъзнато, че изразите „ей, госпожо“ или още по-противното „ей, госпожА“ не заместват толкова по-простичкото и същевременно учтиво „извинете“!
Повярвайте ми, скъпи мъже, на нито една жена, била то на 20, 30, 40, 50 или повече години, не би ѝ станало приятно да я наричат с подобни прозвища като „лелка“, „леличка“, „госпожа“ и прилежащите им. Няма нищо по-неприятно от фамилиарниченето с непознати, които какосвате, лелкосвате и бабосвате..!
Защото силата и необикновеността на жената се крие точно в това – женската виталност никога не увяхва, остарява и не се губи. Тя пусна корени дълбоко през камъни, кал и вода, чак до сърцето на Земята и така векове наред. Тя е вечна! Днес живеем много по-дълго и никой не трябва да определя като стара една жена над 50. Не са важни годините, а енергията, свързана с душата. Защото „няма нищо по-рядко, нито по-красиво от женско същество, неоправдаващо себе си; уютно в съвършеното си несъвършенство“. Това е истинската същност на красотата!
Автор Милена Славкова