Всички познаваме името на най-известната баба в нашата история - Баба Тонка(ако изключим литературния герой на Вазов Баба Илийца). Но освен нея има още една жена с подобно прозвище, което остава със златни букви в нашето минало. Става въпрос за Неделя Петкова или по-известна като Баба Неделя. Ето повече за тази легендарна жена:
Коя е Баба Неделя
Още: Защо Никопол е смятан за столица на България?
Тази изключителна личност е родена през 1826 година в Сопот под името Неделя Петкова. Още от малка показва интерес към науката и започва своето образование в местното килийно училище в женския манастир в града. След това продължава да се самообразова, като има голямо желание да продължи с учението си в Русия, но нейното семейство няма възможност да ѝ помогне.
На 19 години се омъжва за Петър Караиванов - неговото име не е толкова извество, но той е най-младият вуйчо на Васил Левски. По това време той е известен и като внук на известния хайдут Кара Иван. За съжаление не може дълго да се радва на семейно щастие, защото след няколко години съпругът ѝ умира. На нея се пада трудната задача да издържа децата си докато е бременна.
Въпреки това нещастията не я пречупват и тя започва да се занимава с ръкоделие, за да издържа семейството си. Така тя се срещна с почетния руски консул в Пловдив - Найден Геров. Той разбира каква е нейната съдба и ѝ помага, като сбъдва мечтата ѝ да стане учителка. Найден Геров я изпраща в София при големия ни учител Сава Филаретов.
Учителката Неделя Петкова
Още: Как "покръстен арабин" е в основата на успехите на Крум срещу Византия
Неделя Петкова започва своята учителска кариера в София. С помощта на Филаретов, тя успява да открие първото девическо училище в населеното място. Тя взема активна роля в борбата на местното население срещу гръцкия владика Доротей, който се опитва да спре българското просветно дело. Очевидно е направила силно впечатление на Филаретов, тъй като той я изпраща да открива поредица от девическа училища в района.
Тя е най-известна със своята учителска дейност в Македония. Преподава в Прилеп, Охрид, Битоля, Велес, Солун, като навсякъде успява да открие девически училища. По време на учителствуването си в Охрид, тя се превръща в трън в очите на местния гръцки владика Милетий. Основата причина за това е, че тя налага празнуването на деня на Кирил и Методий. Милетий я наклеветил през местната турска власт, че е руски агент и раздава руска литература сред населението. Неделя Петкова бина отведена в конака и разпитана. Тя показала, че книгите са български и не е получава никакви пари, нито е имала някакви контакти с представители на Руската империя. В крайна сметка успяла да се защити и продължила учителската си работа.
През 1870 излиза султанският ферман, с който се учредява самостоятелстна българска църква под името Екзархия. Местните българи били много въодушевени от този успех и се събрали да го отпразнуват. Разбира се, и Неделя Петкова присъствала на тези чествания. Това било използвано срещу нея от гръцките ѝ противници и ѝ се наложило да напусне града, за да попадне отново под подозрението на османските власти
Още: Кой е най-известният кавхан в нашата история?
Неделя Петкова и Васил Левски
Баба Неделя се мести със своята дъщеря във Велес. Там я посрещнал пратеник на Васил Левски, който ѝ предава писмо от БРЦК. Съобщено ѝ е да подготви знаме, което да бъде символ на организацията. Неделя се включва заедно с другите учителки и ушиват бързо знамето. Лошото е, че тя отново попада под подозрението на османските власти. Повдигнато е обвинение срещу нея за развиване на революционна дейност. Това довело до затваряне на българските училища в града. Баба Неделя била изпратен на съд в Солун, но била оправдана. Тя останала в града и отворила първото девическо училище там.
Баба Неделя след Освободителната война
Още: Кой българин поглъща отрова, за да спаси родното си място и да не стане предател
Вече в по-напреднала възраст, Баба Неделя се премества в нашата столица. Въпреки това не се задържа на едно място и продължава да обикаля нашите земи в Македония и да открива женски дружества, които да помогнат за образованието на представителките на нежния пол. Тази ѝ дейност продължава чак до нейната кончина на 1 януари 1894 година. Заради родолюбивата ѝ дейност, един от най-известните площади в София дълго време носел нейното име. В момента той е известен като площад България, но много хора все още го наричат със старото му име в чест на тази легендарна българска жена.
