Учените са установили отдавна, че в нашата галактика – Млечния път, има приблизително 100 милиарда звезди. Колкото до планетите, там диапазонът на мненията е доста голям – от 100 милиарда до 3.2 трилиона.
Затова точна бройка няма и, засега поне, не може да има. Астрономите правят извод, че повечето звезди имат собствена система от планети. Те вероятно са подобни на Слънчевата система. Така се оказва, че в галактика ни би трябвало да има поне 1 милиард светове, подобни на нашия.
Както знаем, планетите не излъчват светлина, за разлика от звездите. Ето защо те може да бъдат открити в момента, когато се намират пред своята звезда – планетата закрива част от нейната светлина и така сама става достъпна за откриване. Досега са открити доста екзопланети (тоест, такива, където може би евентуално има условия за живот) и още повече кандидатки за тази титла. Повечето астрономи досега бяха склонни да смятат планетата Kepler-39b за най-голяма – тя е 18 пъти по-голяма от Юпитер. Обаче през 2013 г. беше наблюдавано раждането на ново уникално образувание. Учените видяха гледка, която ги зашемети: зараждането на огромна планета, която беше определена като най-голямата в нашата галактика.
Как изглежда Юпитер в естествени цветове
Астрономи от Кардифския университет използваха мощния телескоп ALMA и имаха късмет да наблюдават процеса на нейното раждане. Масата на протозвездния облак е 500 пъти по-голяма в диаметъра си от Слънцето, а светлината – 6 пъти по-силна. Някои особености обаче ги карат да смятат, че това все пак е планета, а не звезда. Никлъс Парето, водещ ръководител на изследването от университета в Кардиф, разказа, че с помощта на телескопа ALMA учените видели целия процес на зараждането й с най-големи подробности. Оказало се, че наблюдават най-големия протозвезден облак в целия Млечен път.
Астрономите били насочили телескопа към съответната част от звездното небе далеч неслучайно - те допускали, че именно там условията благоприятстват образуването на огромни формации от междузвездно вещество. Учените предположили, че този протозвезден облак е в състояние да породи звезда, надвишаваща масата на Слънцето „само“ 100 пъти. По тази причина резултатът от наблюденията им, който показал 5 пъти по-голяма маса от очакваната, ги шокирал и приятно изненадал.
Гари Фулър, участник в изследването и колега на Никлъс Парето от университета в Манчестър, твърди, че подобни гиганти са рядкост в нашата Галактика и е крайно проблемно да ги видим по време на зараждането им. Ето защо ученият счита тези наблюдения за повече от успешни.
Масивни звезди крадат планети с размерите на Юпитер
Друг член на техния екип, Ана Дуарте-Кабрал - представителка на университета в Бордо, обяснява, че при формиране на планетата материята се изтегляла към центъра неравномерно, което е загадка за учените. При внимателно изследване на протозвездния облак те засекли плътни газово-прахови нишки, които се придвижвали към центъра най-бързо – но причината за това явление остава неизяснена.
Авторите на изследването твърдят, че за това наблюдение на създаването на гигантска звезда (или планета) са използвали само част от потенциала на обсерваторията ALMA. Те се надяват да продължат изучаването на този вълнуващ процес за образуване на огромни светила чрез най-мощните радиотелескопи в света и оптимистично се надяват да извадят късмета да видят зараждането на повече звездни гиганти.
Към юни 2022 г. надеждно е потвърдено съществуването на 5098 екзопланети в 3770 планетарни системи, сред които 825 имат повече от една планета.
Колкото до най-голямата планета в цялата Вселена (поне засега!), това е TrES-4. Тя е открита в 2006 г., а е разположена в съзвездието Херкулес. TrES-4 се върти около звезда, която се намира на приблизително 1400 светлинни години от Земята.
