Всички познаваме най-успешните български владетели, като Кубрат, Аспарух, Тервел, Крум и други. Но знаете ли кой е управлявал България най-дълго? Интересното е, че за първото място има сериозна конкуренция, като разликата между първите двама е само 2 години. Сега ще разгледаме кой е на първо място — владетел с доста противоречива репутация в нашата история. Ето кой е той!
Кой владетел е начело на България най-дълго?
Борбата между цар Иван Александър и цар Петър I беше безмилостно жестока, но синът на Симеон успя да надделее само с две години. Иван Александър е най-дълго управлявалият владетел на Второто Българско Царство, държал властта цели 40 години, от 1331 до 1371. Въпреки успехите в първите години, управлението му се характеризира със значимо разцепване на държавата между синовете му Иван Срацимир и Иван Шишман, което оказва огромно влияние върху бъдещата съдба на България.
В тази класация не попада един синовете, който управлява също доста дълго време. Става въпрос за Иван Срацимир, който получава от баща си Видинската област, но през 1355 г. се обявява за самостоятелен владетел. Управлението му на Видинското деспотство продължава до 1396 г., когато е победен от войските на Баязид I и изпратен на заточение в Мала Азия. Въпреки че част от неговото управление е под формата на васалитет към османците, формално той остава владетел на тази област. Въпреки че то продължава 41 години, което е с една година повече от това на баща му, не е коректно да го включваме в класацията на българските владетели.
Колко години управлява цар Петър I
На първо място се нарежда цар Петър, синът на легендарния Симеон. Той заема престола през 927 година, след смъртта на баща си на 27 май същата година, и управлява до 969 година. Въпреки че вероятно сте запознати в голяма степен с неговото управление, е важно да отбележим две противоречиви позиции.
От една страна, продължителността на неговото управление се разглежда като положителен фактор. Когато поема управлението след Симеон, страната е изтощена до краен предел от поредица от дълги войни и се нуждае от възстановяване. Това е постигнато чрез сключването на дълготраен мирен договор с Христофор Лакапин, което му осигурява необходимите условия за укрепване на вътрешните проблеми, наследени от Симеон. Петър успешно се справя с бунтовете на двама от братята си - Михаил и Йоан. Друг сериозен успех е автокефалността на българската православна църква. Петър отделя сериозно внимание на тази институция и успява да разшири нейното влияние.
Минуси на управлението на цар Петър
Друга поддържана хипотеза е свързана със слабостта на управлението на цар Петър. Аргументите в подкрепа на тази теория посочват, че въпреки 42-годишното си управление, Петър не успява да стабилизира държавата. През 931 година, с подкрепата на Византия, сръбският владетел Чеслав бяга от Преслав и възстановява сръбската държавност. Петър не успява да противодейства на тази заплаха и сръбската автономия е възстановена, което поставя България в уязвима позиция. Нахлуванията на маджарите в страната водят до налагане на ежегоден данък на България и дори до подписването на договор, насочен срещу Византия. По този начин Петър демонстрира сериозна дипломатическа слабост и губи голяма част от авторитета на страната, спечелен от баща му.
Във вътрешната политика, въпреки значителната подкрепа за църквата, започва да се засилва движението на богомилите като реакция срещу разкоша и корупцията сред духовенството. Този феномен ясно показва наличието на сериозен проблем. Въпреки някои положителни аспекти на богомилството, то несъмнено оказва отслабващ ефект върху българската държавност и служи като индикатор за сериозни назряващи проблеми. Тези проблеми се катализират през 968-969 година, когато Светослав I и неговите руски дружини нахлуват в България. След като достигат до столицата Велики Преслав, цар Петър получава удар през 969 година, който води до неговата смърт в началото на 970 година.
Безспорно, цар Петър е най-дълго управлявалият български владетел, с цели 42 години на трона. След смъртта на баща си, той се справя успешно с опитите на братята си да отнемат престола, укрепва отношенията с Византия чрез дългосрочен мирен договор и извоюва автокефалност за българската църква. За съжаление, положителните моменти свършват дотук – той не успява да стабилизира вътрешното положение на страната, което води до загуба на държавността. Въпреки това, името Петър остава символ на българската държавна традиция. Много от българските въстания срещу Византия са водени от личности, приемащи неговото име. Точно едно такова лице е в основата на освобождението на страната през 1185 г. Става въпрос за най-големият брат от Асеневци - Тодор. Той приема името Петър и заедно с по-малкия брат Асен, успяват да възстановят българската държавност.
