Има град на Балканския полуостров, който винаги е бил много близко до нашата държава. Има поредица от наши владетели, които са владели неговите околности, но никога не са го превземали изцяло. Става въпрос за град Солун
През последните 2000 години този изключително красив град постепенно се утвърждава като вторият най-важен център на Балканите след Цариград. Въпреки че Солун винаги е бил в непосредствена близост до българската държава, той на практика никога не е попадал под нейния пълен контрол. Днес ще ви разкажем за един от моментите, когато България е била най-близо до превземането му – един завладяващ епизод от Балканската война, в който Солун се управлява едновременно от българи и гърци.
Как България влиза в Солун
Още: Кой е най-големият град с буквата “Е”?
Разбира се, това се случва по време на Балканската война, когато Солун все още е част от Османската империя. Войната започва на 5 октомври 1912 година и протича благоприятно за нашата страна. Седма рилска дивизия предприема настъпление към Бяло море и само за две седмици достига околностите на Солун.
Турският комендант на града - Тексим паша решава да организира решителен отпор срещу българите, но на около 20 километра от града армията му е разгромена от нашите войници. Седма рилска дивизия се приближава до града и е на прага да го завладее. По същото време гръцката армия, водена лично от крал Георги, се намира на около 30 километра от Солун. Както всички знаем - за Гърция градът е основен приоритет във войната.
В този момент Тексим паша няма достатъчно сили, за да организира значима защита на Солун. Той е принуден да избира на кого да предаде града. Въпреки че българите са по-близо, пашата решава да капитулира пред гърците. Причината за това става ясна по-късно: местни гръцки банкери го подкупват, за да наклонят събитията в полза на Гърция.
Още: Има само 4 града с буквата "О" - ето кои са те:
В резултат на това турската администрация изпраща железопътни вагони, с които войските ѝ заемат стратегически позиции на гарата и пристанището. В същото време обаче Седма рилска дивизия също влиза в града. Така се стига до необичайната ситуация, в която както българските, така и гръцките войски контролират различни части от Солун.
Как българите и гърците управляват Солун заедно
И двете страни възприемат Солун като свое неоспоримо право. Генерал Тодоров, начело на Седма рилска дивизия, е убеден, че градът принадлежи на България, тъй като е завоюван от българските войски. От своя страна, гърците не могат да се откажат от Солун, тъй като той е тяхната основна цел във войната. Според тях, ако Цариград е непостижим към този момент, Солун – вторият по значение град на Балканите и исторически свързан с Византия – е тяхната награда, от която няма как да се откажат.
Още: Има само 4 града с буквата "З" - знаете ли ги?
Фердинанд дава нареждания на генерал Тодоров да контролира само предградията на Солун, като остави центъра на гръцките войски. Причината за това решение е желанието да се избегне влошаване на отношенията със съюзниците още в ранния етап на войната. В резултат на тези действия се стига до създаването на своеобразен кондоминиум – съвместно управление на града между българи и гърци.
Какво е населението на Солун
Между България и Гърция често възникват спорове относно въпроса кой от двата народа има повече население в града. Най-достоверната информация по този въпрос идва от професор Иширков, който предоставя следните данни за Солун, датиращи от периода преди войната:
- Евреи - 50%
- Турци - 20%
- Гърци - 17%
- Българи - 10%
- Други - 3 %
Още: Къде е създаден първият професионален театър в България
Разбира се, трябва да се отбележи, че тези данни обхващат само град Солун. В действителност, около града има множество предимно български села и малки градчета, които внасят значителни промени в общата картина. Всъщност, българите вероятно имат леко предимство поради по-голямото население в селските райони, което компенсира численото надмощие на гърците в самия Солун. Данните, използвани от професор Иширков, са му предоставени от местния английски консул, който по дефиниция винаги защитава гръцките интереси. Това поражда съмнения относно тяхната обективност и дали наистина отразяват реалната ситуация. За съжаление няма друга официална информация върху която да стъпим, за да сме сигурни каква точно е реалната картина.
Падането на Одрин - 13 март 1913 година
Тази победа на българите е от ключово значение, тъй като демонстрира изключителните качества и способностите на нашата армия. Освен това, тя предоставя още едно важно доказателство. В знак на триумф, Солун е украсен с български знамена, а успехът се чества с огромна радост. Според историографските изследвания, значителна част от еврейското население е проявявало благоразположение към българите. Причината за това е системният тормоз, на който са били подложени от страна на гърците през последните месеци на съвместното управление.
Кога Солун става изцяло гръцки
Събитията се разиграват по време на Междусъюзническата война. На 16 юни 1913 година избухва Втората балканска война. В периода преди нейното начало българското командване изтегля по-голямата част от войските си от Солун, подценявайки необходимостта от силно присъствие в града. Успехите през първата фаза на войната ги убеждават, че няма нужда от значителна армия в района. Междувременно гръцките сили успяват да увеличат числеността си до над 10 000 души, докато българският гарнизон остава с едва около 500 войници.
На 17 юни гръцките войски предприемат решителни действия, възползвайки се от численото си превъзходство. Съотношението на силите е 20:1 в полза на гърците, което им позволява да наложат волята си. Въпреки това, гръцката армия плаща висока цена, като губи три пъти повече войници от българите. На 18 юни майор Лазаров, командващ българските сили, е принуден да капитулира.
След капитулацията предалите се български войници са подложени на сериозен тормоз от страна на гръцките сили. Освен това се предприемат поредица от репресии срещу еврейското население в Солун, което е заподозряно в симпатии към българската кауза. Тези събития оставят дълбок отпечатък върху историята на региона.
