Кой е първият двигател с вътрешно горене?

Двигателите с вътрешно горене са от ключово значение за превозните средства и машините като цяло, тъй като намират употреба при задвижването им. Удобни са за употреба, тъй като имат високо съотношение на мощност към маса. Това по своята същност са топлинни двигатели, при който горивото се възпламенява и изгаря вътре в самия двигател, което има редица ценни предимства.

Още: Индийско орехче - 10 невероятни ползи от неговата консумация

Още: Знаете ли тези малко известни обичаи на Бъдни вечер

Кой е създателят на това полезно изобретение и кой е първият двигател с вътрешно горене? Каква е историята на двигателите с вътрешно горене и как са се развили те?

Първият двигател с вътрешно горене и неговият създател

Около 100 години след изобретяването на парната машина се появява първият двигател с вътрешно горене. В Париж е изобретен двигателят на Леонар, считан за родоначалник на двигателите с вътрешно горене. Той бил двутактов. Този двигател обаче не може да се приеме за първият двигател с вътрешно горене, а само за негов прароднина, тъй като не се е разпространил успешно, тъй като коефициентът му на полезно действие бил твърде нисък.

Още: Физалис - какви са ползите на екзотичния плод

Още: Знаете ли как мандарините се отразяват върху работата на черния дроб?

За подобно разпространение и успешна употреба е било нужно двигателите да станат четиритактови (в цилиндрите им да се осъщестява четиритактов цикъл). Това бива постигнато няколко години по-късно, през 1876 година, когато Николаус Ото – немски механик – създава първия четиритактов двигател.

Първият двигател с вътрешно горене обаче имал размери, непозволяващи му да бъде приложим за транспортните средства. Големите размери и тегло не позволявали това и го правили неудачен за целта. Поради по-високия си КПД, въпреки  малката си мощност, този първи двигател с вътрешно горене все пак намерил практическо приложение във фабричното производство, макар да не ставал за автомобили.

Двигатели за автомобили – история и развитие

Малко по-късно след появата на първия двигател с вътрешно горене започват да се употребяват течните горива. Благодарение на тях става възможна и появата на бензиновите карбураторни двигатели, използвани в превозните средства. Готлиб Даймлер и Карл Бенц са създателите на първия двигател от този тип. Годината е 1885-та. Недостатък на този първи двигател от този тип е ниската мощност – едва 1 конска сила, но бързоходността му от 700 оборота в минута е впечатляваща за времето. Държавата, в която е създаден, е Германия.

Още: Наистина ли кейлът е по-полезен от класическото зеле

Още: Как се правят традиционните колачета за Бъдни вечер

Reitwagen - първият мотоциклет с вътрешно горене на Даймлер (1885). Joachim Köhler / CC BY-SA 3.0

През 1893 г. германският инженер Рудолф Дизел публикувал брошура, в която обяснява теорията си за нов двигател с вътрешно горене, наречен по-късно „дизелов двигател“ на името на Дизел. Следващият двигател трябвало да се справи с високата цена на горивото, което използвал предходния, и да намери по-изгодно решение. Това съумява да постигне именно Рудолф Дизел – немски инженер – и неговият двигател.

Дизелов двигател, произведен от Langen & Wolf през 1898 г. Този двигател е построен по оригиналния дизайн на Дизел от 1897 г. и е вероятно един от най-старите дизелови двигатели в Австрия. Мощността му е 14,7 kW.  Johannes Maximilian / GFDL 1.2

Двигателят, който създава Дизел, има за своя рождена година 1897 г., макар патентът да е няколко години по-рано – от 1892 година. И този двигател обаче се оказва неидеален и търсенето на решения продължава. Двигателят, на чиито принцип работи съвременният двигател, се появява на бял свят през 1901 г. благодарение на руския инженер Тринклер и през 1903 г. благодарение на френския изобретател Сабатие.