Всички сме чували за известната фамилия Вазови, която оставя огромен отпечатък в нашата история. Днес обаче ще разгледам друга известна фамилия, този път свързана с град Варна - фамилията на Страшимирови. Това са трима брата, които играят важна роля в нашата страна след Освобождението. Научете повече за тях.
Историята на фамилия Страшимирови
Бащата Тодор Страшимиров е родом от село Баня в Разложко. Зидар по професия, той се премества във Варна още преди Освобождението. Има трима сина - Димитър, Антон и Тодор.
Димитър Страшимиров
Той е най-големият от братята, роден през 1868 година. Завършва литература и история в Берн и поема длъжността на директор в българското училище в град Сяр, който по това време се намира в Османската империя. Активно участва в борбата за освобождение на българите, останали в рамките на империята. Тази му цел го отвежда и в политиката, като става депутат както в Обикновеното, така и във Великото народно събрание. След Първата световна война заема поста на директор на Народния театър и става заместник-директор на Народната библиотека.
Димитър Страшимиров остава в историята като един от най-добрите разказвачи на българската история. Неговото произведение за Априлското въстание е считано за едно от най-добрите, посветени на това събитие, заедно с творбата на Захари Стоянов. Има и книги, посветени на живота на Любен Каравелов и Васил Левски.
Антон Страшимиров
Антон е най-известният от тримата. Той остава в историята като един от големите български поети. Роден е през 1872 година. През 1895 година заминава за Берн, където слуша лекции по история и философия. Подражавайки на по-големия си брат, той се води от желанието да помогне за освобождаването на българите в рамките на Османската империя. Разликата с Димитър е, че той дори се присъединява към четата на Яне Сандански и участва и във въоръжената борба. Продължава тази си дейност и като участник в Балканската война. През Междусъюзническата и Първата световна война вече е военен кореспондент, разкривайки трудностите, пред които са изправени българските войници на фронта. След приключването на войните, се фокусира повече върху културния живот в страната. Помага на младите писатели, предоставяйки им платформа за изява.
Антон Страшимиров недоволства от посоката на развитие на България след Първата световна война. За потушаването на Септемврийското въстание от 1923 година, той казва, че "клаха народа, както и турчин не го е клал". Това кратко, но силно въздействащо описание отразява насилието, с което превратаджийското правителство на Александър Цанков се опитва да задържи властта си. През 30-те години участва в комитет за защита на евреите след събитията в Германия. Заедно с Екатерина Каравелова, проф. Петко Стайнов и проф. Асен Златаров публикуват поредица статии за събитията в Германия, предупреждавайки за опасностите, които могат да засегнат и България.
Тодор Страшимиров
Третият брат от фамилията Страшимирови е най-известен с политическата си дейност. Роден през 1880 г., той се увлича от социалистическите идеи и става член на социалистическата партия в България в края на 19 век. Поради това, че е от групата студенти, които освиркват Фердинанд през 1907 година, той бива изключен от университета и продължава образованието си в Швейцария, където завършва право. След Първата световна война продължава активната си политическа дейност. Арестуван е от режима на Александър Цанков още преди Септемврийското въстание. Освободен е през ноември 1923 г., след като е избран за народен представител. Като депутат, той се стреми да разкрие престъпленията на режима. С острия си тон си навлича много врагове в управляващата клика. През 1925 г. е застрелян в София, а убиецът остава неизвестен.
След смъртта на брат си, поетът Антон Страшимиров съставя може би най-лаконичния епитаф в българската история. Епитаф е слово, изсечено на надгробна плоча, което описва най-важното за починалия. Думите, които Антон избира, са впечатляващи:
"Убиха и брат ми Тодора. Бог да пази България"
